О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 19,02, 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 12 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 9122/16. ХІ.2009 г. на едноличния търговец С. К. В. от с. Л., Софийско, действащ с фирмата „С”, подадена чрез процесуалния му представител адв. С от САК против разпореждането на Софийския апелативен съд, ТК, от 2. ХІ.2009 г., постановено по гр. д. № 2388/09 г., с което – на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК – е била върната касационната му жалба срещу постановеното по това дело въззивно решение.
Единственото оплакване на ЕТ-частен жалбоподател е за постановяване на атакуваното разпореждане на САС при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което той претендира същото да бъде отменяването му и връщане на делото на същия /шести/ състав на въззивната инстанция – за по-нататъшното надлежно администриране на редовната негова касационна жалба срещу решение № 1145/28.VІІ.09 г, постановено п о гр.д. № 2388/08 г. Инвокирани са доводи, че погрешното внасяне на дължимата държавна такса вместо по сметката на ВКС – по с/ка на САС, не представлява самостоятелно основание за връщане на касационната жалба, подадена в срок срещу решението на последния.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба „Български държавни железници” ЕАД писмено е възразило чрез процесуалния си представител – юрисконсулта Л. В. , по основателността на изложеното в нея оплакване, претендирайки за оставянето й без уважение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивно производство пред САС, частната жалба на Е. С. В. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, постановилият обжалваното въззивно решение състав на САС надлежно е указал на касатора Е. С. В. от с. Л., Софийско да внесе по с/ка на ВКС първоначална държавна такса в размер на 30 лв., дължима за производството по чл. 288 ГПК. След погрешното внасяне на тази такса вместо по сметката на ВКС – по с/ка на САС, касаторът е получил повторно указание по реда на чл. 285, ал. 1 ГПК да внесе таксата по сметката на по-горния съд, направено с резолюция на САС в/у молбата му от 12. Х.2009 г. За дадената му „последна възможност” да се съобрази с това указание на администриращия касационната му жалба въззивен съд ЕТ-настоящ частен жалбоподател е могъл да узнае чрез процесуалния си представител на датата 26. Х.2009 г., когато е било оформено връчването на съответното съобщение на адв. С от САК.
Точно това повторно указание обаче, е било напълно игнорирано от настоящия частен жалбоподател. Същественото в случая е, че не само превод на държавната такса от с/ка на САС по с/ка на ВКС не е бил извършен, но и че не е била изпълнена онази част от повторното указание по чл. 285, ал. 1 ГПК, която се отнася до задължението на касатора В. по т. 2 от първоначалното разпореждане от 28.ІХ.2009 г. за оставяне на касационната му жалба без движение: той да представи онези решения на съдилищата в Републиката, респ.- тези актове на ВКС, „в противоречие с които твърди, че е бил решен спора, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК”. Това по необходимост налага извод, че атакуваното разпореждане на САС по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК не е постановено в нарушение на процесуалния закон, след като указанията му за отстраняване констатирани още на 28.ІХ.2009 г. недостатъци на подадената от Е. С. В. касационна жалба не са били отстранени и при дадената последна възможност за това.
С оглед изложеното разпореждането на въззивния съд по чл. 286, ал. 2 ГПК ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 2. ХІ.2009 г., постановено по гр. д. № 2388/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 12 по описа за 2010 г.