О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№191
[населено място] 19.04.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№529/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №95/02.02.17г. по ч.гр.д.№351/16 г. на Окръжен съд Габрово,с което е потвърдено определение № 10/24.10.16 г. на съдията по вписванията при СлВп Л., с което е отказано вписване на удостоверение изх.№20160630101343/30.06.16г. и удостоверение изх.№20160630101441/30.06.16 г. на Агенция по вписванията за промяна по реда на чл. 15 ТЗ на кредитора [фирма] като правоприемник на „А. Б. – клон Б.” по партидата на имота и по партидата на длъжника към 17 броя ипотеки.
Претендира се отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост по съображения,че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл. 16, ал. 4 ТЗ във вр. с чл. 2, ал. 4, б. ”л” от Правилника за вписванията, като е направил буквален и стеснителен прочит на законовия текст, без да го тълкува систематично с разпоредбата на чл. 171 ЗЗД,изключвайки хипотеза на чл. 263и ал.6 във вр. с чл. 263в ал.1 и чл. 263г ал.1 ТЗ. Позовава се на т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС , според чиито постановки за вписването на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти, какъвто характер има договорът за прехвърляне на търговско предприятие, не се проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да се откаже вписване поради липса на такава, както и на определения на ВКС,с които се приема, че прехвърлянето на вземания, обезпечени с ипотека и включени в активите на търговското предприятие на първоначалния кредитор подлежи на вписване в имотния регистър.Доколкото представените от частния жалбоподател удостоверения удостоверяват именно прехвърляне на такива вземания,същият счита,че те следва да бъдат вписани.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирано да обжалва лице,срещу определение,подлежащо на касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 от ГПК,поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, едновременно в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, като значими за изхода на делото, са поставени въпросите: 1. Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 ТЗ, в имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?; 2. Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл.263в ал.1 и чл.263г ал.1 от ТЗ, на вписване по смисъла на чл.4 б.”и” ПВ /понастоящем б.”л”/? и 3. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да се прилага чл. 171 от ЗЗД?.
Наличието на сочения от частния жалбоподател допълнителен критерий за достъп до касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е обосновано с твърдения, че поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителна практика на ВКС,обективирана в определение № 523/06.07.15 г. по ч.т. д. №2428/14 г. на ВКС І т.о., определение № 84/20.01.14 г. по ч.т.д. № 3123/13 г. на ВКС І т.о., определение №170/25.03.15г. по ч.т.д.№3746/14г. на ВКС ІІ т.о. и решение № 131/26.03.12 г. по гр. д. № 720/11 г. на ВКС І г. о. За доказване на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК са представени влезлите в сила, поради необжалваемостта им, определение № 200/02.11.16 г. по ч. гр. д. № 357/16 г. на Окръжен съд – Видин, определение №785/07.12.16г. по ч.гр.д.№ 20165100500199 и определение № 792/08.12.16 г. по ч. гр. д. № 20165100500200 на Окръжен съд – Кърджали, определение № 851/07.12.16 г. по ч. гр. д. № 631/16 г. на Окръжен съд – Враца и определение №99/31.01.17г. по ч.гр.д.№776/16г. на ОС – София.
За да потвърди определението на съдията по вписванията, с което последният е отказал да уважи подадената от частния жалбоподател молба за вписване на две удостоверения за промяна на кредитора по партида на имот и по партида на длъжник по договорни ипотеки, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.2 от ПВ,съгласно която вписване се допуска само в случаите,изрично предвидени в закона,а съгласно разпоредбата на чл.16 ал.4 ТЗ на вписване подлежи самият договор за прехвърляне на търговското предприятие,когато с него се прехвърля недвижим имот или вещно право.Доколкото двете удостоверения не попадат в нито една от хипотезите на чл.4 б.б.“а-к“ от ПВ ,нито са сред актовете,предвидени изрично в закона като подлежащи на вписване,съдът е намерил за законосъобразен изводът на съдията по вписванията,че те не следва да бъдат вписани. Като се е позовал отново на разпоредбата на чл.2 ПВ,съдът е изключил възможността за прилагане по аналогия на разпоредбата на чл.263и ал.6 ТЗ,от която жалбоподателят е почерпил доводи,а оттам като неотносими е приел постановките в т.3 от ТР №7/12г. по тълк.д.№7/12г. на ОСГТК на ВКС за допускане на вписване на удостоверение по чл.263в ал.1 и чл.263г ал.1 ТЗ.Като приложима към хипотезата на прехвърляне на търговско предприятие,с включени в него вземания, обезпечени с ипотеки, ОС Габрово е намерил разпоредбата на чл.171 ЗЗД,респ. препращащата към нея разпоредба на чл.17 ал.1 т.1 ПВ,които с оглед вида на акта,чието вписване се иска не биха могли да обвържат съда с положително произнасяне.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване на така постановеното определение не следва да бъде допуснато.
Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Изискването на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото, е осъществено само по отношение на първия и третия от въпросите в изложението, доколкото разрешаването им от окръжния съд е обусловило потвърждаването на отказа на съдията по вписвания. Вторият въпрос е неотносим,доколкото съдът е приел, че разпоредбите на чл. 263и ал. 6 вр. с чл. 263в ал. 1 и чл. 263г ал. 1 ТЗ не могат да се приложат по аналогия към конкретния случай,поради което въпросът не осъществява общото основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване.
Не са налице сочените от жалбоподателя допълнителни критерии за допустимост на касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Цитираните в изложението определения на ВКС не представляват задължителна съдебна практика,доколкото с тях не се допуска касационно обжалване и следователно не се дава разрешение на материално-правни или процесуално правни въпроси,съобразно разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС. Решение № 131/26.03.12 г. по гр. д. № 720/11 г. на ВКС, І г. о. в задължителната му част касае въпроси, неотносими към тези, разрешени в настоящото дело.
Не може да бъде обусловено наличието и на противоречива практика на съдилищата /обосновавана със сочените и представените към изложението определения на ОС Видин, ОС Кърджали и ОС Враца/,тъй като към настоящия момент тази практика е уеднаквена с постановеното по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК определение № 122/14.03.17 г. по ч.т.д.№ 163/17 г. на ВКС І т. о.,с което по въпросите следва ли да бъде извършено вписване в имотния регистър на основание чл.171 ЗЗД при прехвърляне по реда на чл.15 ТЗ на търговско предприятие, включващо в себе си обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя и кой е актът, който подлежи на вписване, е формирана задължителна съдебна практика. По тези въпроси с определението е прието,че при прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл.171 ЗЗД във вр. с чл.4 б.”л” от ПВ на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от А. за вписване на основание чл.16 ал.1 ТЗ в ТР на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника. Доколкото настоящият състав на ВКС споделя даденото в тази задължителна практика разрешение и изводите в обжалваното определение са в съответствие с нея, следва да се приеме,че не са налице основания атакуваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №95/02.02.17г. по ч.гр.д.№351/16 г. на Окръжен съд Габрово.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1.
2.