О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 19.04. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2848 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 14335/6.VІІІ.2018 г. на „Напоителни системи” ЕАД-София, подадена против решение № 1915 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 19.VІІ.2018 г., постановено по т. д. № 6253/2017 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 727/18.ІV.2017 г. на СГС, ТК, с-в VІ-12, по т. д. № 1143/2016 г.: за осъждането на дружеството настоящ касатор- на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ – да заплати на ищцовото „Стоманени тръби В.” ООД-село В., община Септември, обл. Пазарджик, сума в размер на 59 944.08 лв., представляваща неизплатена продажна цена на стоки по сключен помежду им договор от 7.VІІ.2011 г. с такъв предмет, з която доставка е била издадена данъчна фактура № 38/11.VІІ.2011 г., както и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото (16.ІІ.2016 г.) и до окончателното й изплащане. Със същото първоинстанционно решение софийското търговско дружество е било осъдено – на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – да заплати на търговеца ищец и сума в размер на 18 287.67 лв., представляваща „обезщетение за забава в размер на законната лихва” за периода 17.ІІ.2013 г. – 16.ІІ.2016 г., като същия осъдителен иск е бил отхвърлен в частта му за разликата над тази сума и до пълния предявен размер на претенцията от 27 948.96 лв. досежно периода 26.VІІ.2011 г. – 16.ІІ.2013 г.
Единственото оплакване на софийското дружество настоящ касатор е за необоснованост на атакуваното въззивно решение, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който и двата предявени от „Стоманени тръби Вуелинови” ООД в условията на обективно съединяване осъдителни искове /с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД/ да бъдат отхвърлени в пълните им размери.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й „Напоителни системи” ЕАД-София обосновава приложно поле на касационния контрол без позоваване на конкретна предпоставката чл. 280, ал. 1 ГПК и, като изтъква „разнопосочната съдебна практика”, претендира ВКС да се произнесе по следните два правни въпроса:
1./ „Дали в случая е налице ненаименован договор или пък не?”;
2./ „В кой момент най-късно следва да бъде направено възражението за изтекла погасителна давност – дали с отговора на исковата молба или може устно в открито съдебно заседание, за да се счете, че не е пропуснат преклузивния срок?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Стоманени тръби В.” ООД-село В., община Септември, обл. Пазарджик, писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на изплатения адвокатски хонорар, чиито размер е посочен в приложения към отговора договор за правна защитна и съдействие. Инвокират се доводи, че в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата не е бил посочен „нито един материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационно обжалване би било допустимо”, както и че съдържанието на това изложение „дори не представлява опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на „Напоителни системи” ЕАД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд, въззивната инстанция е приела в мотивите към атакуваното решение, че главната искова претенция е с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ /във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД/, т.е. произтича от договор за търговска продажба. Предвид основателността на този осъдителен иск, уважен в пълния предявен по делото негов размер, САС е счел, че това „обуславя основателност и на обективно съединения с него и имащ акцесорен характер иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД” – за присъждането на сума в размер на 27 948.95 лв., но предвид установената по делото частична основателност на противопоставеното от настоящия касатор защитно възражение за изтекла кратка погасителна давност по отношение на тази претенция за мораторни лихви за част от исковия период, искът е бил уважен до размер на сумата от 18 287.67 лв. съответно за периода от 17.ІІ.2013 г. до 16.ІІ.2016 г.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. В процесния случай обаче, нито един от двата формулирани от настоящия касатор правни въпроса в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата няма такова естество, т.е. те са с изцяло хипотетичен характер, въобще не са били предмет на произнасянето на САС с атакуваното решение и дори очакването на жалбоподателя е по тях тепърва „да се произнесе ВКС”. При така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, е по начало безпредметно обсъждането налице ли е някоя от допълнителните предпоставки /по т.т. 1-3/ на същия законов текст, сред които т. нар. от касатора „разноречива съдебна практика” и без друго не попада.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответно по касация търговско д-во искане за това, касаторът „Напоителни системи” ЕАД-София ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да му заплати сума в размер на 3 000 лв., изплатена като хонорар за един негов адвокат от САК, съгласно приложения към писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1915 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 19.VІІ.2018 г, постановено по т. дело № 6253/2017 г.
О С Ъ Ж Д А касатора „Напоителни системи” ЕАД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. чл. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация „Стоманени тръби В.” ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в с. Варвара, община Септември, област Пазарджик, [улица] СУМА в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева), изплатена като хонорар за един негов адвокат от САК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2