Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
2933_17_opr_chj_274(3)&
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 02.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20 септември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 2933 /2017 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 1611 от 16.05.2017 г. по ч.гр.д. № 2060 /2017 г. на Софийския апелативен съд, г.о., І с-в., с което е потвърдено определение от 04.11.2016 г. по гр.д. № 14281 /2014 г. на Софийски градски съд, г.о., с което на основание чл.129,ал.3 ГПК е върната исковата молба на жалбоподателя и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател извежда основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни М. Г. С. и Е. П. С. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на частната жалба.
Частната жалба е допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав взе предвид следното:
Въззивният съд е изложил обосновани мотиви за това, че ищецът не е изпълнил законосъобразните указания на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовности исковата молба, което е основание по чл.129,ал.3 ГПК исковата молба да се върне като нередовна. Изложил е мотиви и за това, че производството е недопустимо поради липсата на правен интерес на ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск и поради обвързаността му от решението по спора за собственост между неговия праводател и ответниците – физически лица.
Жалбоподателят е извел процесуалноправните въпроси : кога собственик има право (правен интерес) да води отрицателния установителен иск по реда на чл.440 ГПК и насочването на принудително изпълнение към имоти, собствени на третото лице – недлъжник, обуславя ли правен интерес от воденето на такъв иск, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос е обуславящ, доколкото въззивният съд е изложил мотиви за това, че
предявеният иск с правна квалификация чл.440 ГПК не е допустим, защото дава защита на трети лица при изпълнение, насочено върху тяхно имущество, но за удовлетворение на парично вземане, а изпълнителното производство не е образувано въз основа на съдебно решение за парично вземане, а за защита на право на собственост и съответно с изпълнителното производство се цели въвод във владение, а не събиране на парична престация. същевременно ищецът не е изпълнил указанията на съда да конституира в производството взискателите и длъжника по изпълнителното дело.
Въпросът е разрешен в съответствие с установената практика, че една от абсолютните процесуални предпоставки на иска по чл.440 ГПК е висящото изпълнително производство да е с предмет принудителното изпълнение на парично притезание – така съдебно решение № 42 от 27.02.2014 г. по гр.д. № 6994 /2013 г. на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, и определение № 151 от 05.06.2015 г. по ч.гр.д. № 7430 /2014 г. на ІІ г.о. на ВКС, постановено в производство по чл.274,ал.3 ГПК.
Поради наличието на разрешение в практиката на ВКС по чл.290 и чл.274,ал.3 ГПК и съответствието на разрешението в обжалваното определение с него не е осъществено основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос е производен на първия и доколкото изводът на въззивния съд за недопустимост на иска е в съответствие с установената практика, не е обуславящ. Поради това и по него не е осъществено основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. насрещните страни не претендират разноски и не са доказали да са направили такива, поради което и на тях разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1611 от 16.05.2017 г. по ч.гр.д. № 2060 /2017 г. на Софийския апелативен съд, г.о., І с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.