О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 02.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1105/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 379 от 23.12.2014 г., постановено по в. т. д. № 625/2014 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 709 от 04.07.2014 г. по т. д. № 1741/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] срещу А. З. С. установителен иск за съществуване на парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 19025/2012 г. на Варненски районен съд, формирано като сбор от сумите 86 290.44 лв. – главница по договор за кредит № HL 30442 от 27.07.2007 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, 9 85147 в. – договорна лихва за периода 02.01.2012 г. – 18.12.2012 г., и 246.29 лв. – дължими такси за периода 06.08.2009 г. – 18.12.2012 г.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на иска и за присъждане на разноски. Основните оплаквания на касатора са насочени срещу решаващия извод на въззивния съд, че поради неуведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК установяваното с иска парично вземане не е възникнало и не съществува на твърдяното в исковата молба основание. Касаторът счита, че този извод е формиран в нарушение на материалния и на процесуалния закон, тъй като не е съобразен с извършеното след подаване на заявлението по чл.417 ГПК уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита чрез връчената от съдебен изпълнител покана за доброволно изпълнение. Според касатора, в производството по чл.422, ал.1 ГПК съществуването на вземането се установява със сила на пресъдено нещо към момента на приключване на устните състезания и по силата на чл.235, ал.3 ГПК въззивният съд е следвало да вземе предвид настъпилия преди този момент факт на уведомяване на длъжника.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В писмен отговор от 24.03.2015 г. ответникът по касация А. З. С. от [населено място] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] срещу А. З. С. установителен иск за съществуване на парично вземане по договор за банков кредит от 27.07.2007 г., за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, Варненски апелативен съд е приел, че установяваното с иска вземане не е възникнало и не съществува на твърдяното в исковата молба основание – настъпила в хипотезата на чл.19 от договора за кредит автоматична предсрочна изискуемост на кредита вследствие забава в плащането на дължима погасителна вноска в размер на 600 лв. с падеж 02.01.2012 г.
При произнасянето по спора въззивният съд е съобразил безспорния между страните факт, че до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.12.2012 г., на ответника – длъжник не е връчвано изявление на банката – ищец за обявяването на кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на дължима погасителна вноска на падежа, предвиден в погасителния план. Преценявайки този факт във връзка със задължителните указания в т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е направил решаващия извод, че макар да са осъществени обективните предпоставки по чл.60, ал.2 ЗКИ за предсрочна изискуемост на кредита, след като до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК на длъжника не е връчено изявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост, материализираното в заповедта за изпълнение парично вземане не е изискуемо и не е възникнало на твърдяното в исковата молба основание, което води до неоснователност на иска по чл.422, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е възприел довода на ищеца, че длъжникът следва да се счита за надлежно уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост с връчената от съдебен изпълнител покана за доброволно изпълнение и с изпратената до него нарочна нотариална покана от 03.11.2014 г. Изложил е съображения, че извършеното по този начин уведомяване е ирелевантно за спора, доколкото не предхожда, а следва по време подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдение, че с въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС в т.9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в противоречие с практиката във влезлите в сила решения по т. д. № 214/2014 г. на Варненски окръжен съд и по т. д. № 149/2013 г. на Хасковски окръжен съд по следния процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото : Релевантни ли са за установяването на съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение в производството по чл.422 от ГПК към датата на приключване на съдебното дирене фактите, настъпили след подаване на заявлението за нейното издаване, в това число настъпването на изискуемостта на вземането и следва ли да бъдат взети предвид при постановяването на решението в съответствие с принципа, регламентиран в чл.235, ал.3 ГПК.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение – чл.280, ал.1 ГПК, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценен в съответствие с тези указания и във връзка с решаващите изводи на въззивния съд, с които е мотивирано отхвърлянето на иска по чл.422, ал.1 ГПК, поставеният от касатора въпрос би могъл да се приеме за значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК само при условие, че под „факти, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение”, се имат предвид фактите, относими към настъпването и обявяването на предсрочната изискуемост по договор за банков кредит. Ако бъде възприет в този смисъл, въпросът отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отхвърлянето на иска по чл.422, ал.1 ГПК, основан на твърдяна предсрочна изискуемост на произтичащо от договор за банков кредит вземане, е обусловено от извод на съда, че вземането не е изискуемо и не съществува, предвид липсата на връчено на длъжника, до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, изявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост, респ. че извършеното след подаване на заявлението уведомяване е ирелевантно за основателността на иска.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по посочения правен въпрос при предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С т.17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания за съдилищата в Република България по въпроса изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл.418 вр. с чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/. Задължителните указания са в смисъл, че : В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост; В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем; ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че в разглежданите хипотези предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, предхожда по време подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; Ако фактите, относими към обявяването и настъпването на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Въззивният съд се е позовал на цитираните задължителни указания и се е произнесъл в съответствие с тях, като е отхвърлил иска след констатацията, че фактите, относими към настъпването и обявяването на предсрочната изискуемост /връчване на длъжника на изходящо от кредитора изявление, че счита кредита за предсрочно изискуем при предпоставките на чл.19 от договора за кредит/, не са се осъществили до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В съответствие със задължителните указания е и изводът на съда, че уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост, извършено след подаване на заявлението, е ирелевантно за основателността на иска по чл.422, ал.1 ГПК. След като въззивното решение е съобразено със задължителната практика на ВКС по значимия за изхода на делото правен въпрос, не е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Позоваването на касатора на задължителната практика в т.9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС е неуместно, тъй като указанията в т. 9 от тълкувателното решение се отнасят до настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение факти, които имат погасителен ефект спрямо установяваното с иска по чл.422, ал.1 ГПК парично вземане, а не до факти от значение за неговото възникване, каквито са фактите по настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост /за които се отнасят указанията т.18 от тълкувателното решение/.
При наличие на задължителна съдебна практика по значимия за изхода на делото правен въпрос, с която въззивното решение е съобразено, основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е неприложимо. Поради това не следва да се обсъждат доводите на касатора за постановяване на решението в противоречие с представената с изложението съдебна практика на други съдилища.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по в. т. д. № 625/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация не е представил доказателства за извършени разноски в производството по чл.288 ГПК и с оглед на това разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 379 от 23.12.2014 г., постановено по в. т. д. № 625/2014 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :