Определение №191 от 2.7.2015 по ч.пр. дело №2151/2151 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№191

София, 02.07.2015 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова ч. гр. дело № 2151 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба вх.№ 569 от 13.03.2015 г., подадена от З. В. Д. и приподписана от адвокат П. С. от САК, която е насочена против определение № 837 от 26.02.2015 г. на Софийския окръжен съд, постановено по в.ч.гр.д. № 69/2015 г.
Жалбата е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна, но е процесуално недопустима на основание чл.274, ал.4 ГПК вр.чл.280, ал.2 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение № 2 от 29.12.2014 г. на Районен съд – [населено място], с което е прекратено производството по първоинстанционното гр.д.№ 193/2014 г. поради недопустимост на предявения иск. Предмет на делото е била претенцията на З. В. Д. срещу С. В. Д. по установителен иск за собствеността върху половината от самостоятелен обект – западната част от сграда-близнак, построена в УПИ парцел ІХ-276, 275 по плана на [населено място], както и върху ? от самия УПИ, заедно с искане по чл.537, ал.2 ГПК. Видно от представеното по делото удостоверение за данъчна оценка (л.42 от гр.д.№ 193/2014 г. на РС – Своге) данъчните оценки на обектите, предмет на делото, възлизат съответно на сумите 714,40 лв. и 1 265,90 лв.
Съгласно чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото – от пазарната им цена. В настоящия случай в първоинстанционното производство по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка на процесните обекти, видно от които цената на всеки един от обективно съединените установителни искове не надхвърля сумата 5 000 лв. По тази причина, евентуално постановено по предявените от З. В. Д. искове въззивно решение не би подлежало на касационно обжалване. Ето защо и с оглед изричната разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК не подлежи на касационно обжалване и определението, с което е потвърдено прекратяване на производството по така предявените искове. Депозираната от З. В. Д. касационна частна жалба се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната частна жалба с вх.№ 569 от 13.03.2015 г., подадена от З. В. Д. и приподписана от адвокат П. С. от САК, която е насочена против определение № 837 от 26.02.2015 г. на Софийския окръжен съд, постановено по в.ч.гр.д. № 69/2015 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 2151/2015 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г.о.

Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top