1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
гр.София, 21.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1657/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. Т. М. с искане за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Софийски градски съд № 5202 от 29.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 1479/ 2016 г., с което е отменено решение на Софийски районен съд от 21.08.2015 г. по гр.д.№ 36475/ 2013 г. в частта му, имаща характер на определение за връщане на подадената от Й. Г. Г. и З. И. И. против частната жалбоподателка (ответник в основното производство) искова молба, с която са предявени ревандикационни искове за 111/ 120 идеални части от спорния между страните по делото имот.
Частната жалбоподателка твърди, че определението е неправилно, тъй като въззивният съд в нарушение на принципите за диспозитивност и равенство на страните в процеса подпомогнал ищците по делото да формулират ясно исковата си претенция. По същество поддържа, че делото действително е следвало да се върне на първоинстанционния съд в тази част, но не за уточняване на исковата молба, а за отхвърляне на ищцовите претенции. Счита, че обжалването следва да бъде допуснато по процесуалноправния въпрос за правомощията на съда в хипотеза на предявен ревандикационен иск, когато претенцията не би могла да бъде дори хипотетично основателна за идеални части от спорния имот. Според нея в обжалваното определение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, евентуално – че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответните страни Й. Г. Г. и З. И. И. оспорват жалбата като недопустима и молят да не бъде разглеждана по същество. Според тях обжалваното определение не е преграждащо по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК и частната жалбоподателка няма интерес от оспорването му. Евентуално излагат съображения, че това определение е правилно и законосъобразно.
Съдът намира за основателни възраженията на ищците за недопустимост на частната жалба. С обжалваното определение въззивният съд е отменил решение на първоинстанционен съд в частта му, която има характер на определение: за частично връщане на подадената от Й. Г. Г. и З. И. И. против Е. Т. М. искова молба. Въззивната инстанция е постановила делото да бъде върнато на първата, която след изпълнение на конкретни указания, да продължи съдопроизводствените действия по исковете, по които производството е прекратено. Следователно развитието на делото по така предявените искове не е преградено.
При уредбата на обжалваемостта на определенията на въззивните съдилища законодателят не изхожда от разбирането, че следва да бъдат контролирани всички постановени от тях актове. На касационно обжалване подлежат само тези въззивни определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу преграждащи определения (чл.274 ал.3 т.1 ГПК) или с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда развитието им (чл.274 ал.3 т.2 ГПК). От изричната уредба следва, че не подлежат на касационно обжалване тези въззивни определения, с които са уважени частни жалби срещу преграждащи определения на първоинстанционния съд и са дадени указания за продължаване на съдопроизводствените действия. Обжалваното в настоящето производство въззивно определение е точно такова – с него е отменен преграждащ съдебен акт и делото е върнато за разглеждане от първата инстанция с конкретни указания – поради което то не подлежи на касационно обжалване. Подадената от Е. М. частна жалба е недопустима и не може да бъде разгледана по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Е. Т. М. срещу определение на Софийски градски съд № 5202 от 29.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 1479/ 2016 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 1657/ 2015 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: