ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ .191
София 22.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 14 март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 728 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. В. Ц. от Плевен против решение № 96/12.04.2010 г. по в.гр.д. № 480/2009 г. на Л. ОС, с което по същество се отхвърлят исковете на касатора срещу С. Н. от Л. за заплащане на сумите: 19 000 лв. на основание чл.240,ал.1 ЗЗД и 1 036.82 лв. на основание чл.86,ал.1 ЗЗД, като са присъдени разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че решението е в противоречие с Р № 729/19.05.2003 г. по гр.д. № 1506/2002 г. на ВКС-V г.о., че въпросът бил решаван противоречиво от съдилищата /представя се Р от 15.02.2007 г. по гр.д. № 242/2006 г. на Е. РС/, както и че произнасянето на ВКС ще доведе до точното прилагане на закона и развитие на правото.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно т.1 ТР 1/2009 ОСГТК, ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Чл.280,ал.1,т.1 ГПК включва само задължителната практика на ВКС-т.2 ТР 1/2009 ОСГКТК.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГКТК. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Не са представени такива влезли в сила решения. Представеното решение на ВКС отменя и връща на въззивния съд, а за решението на РС няма данни да е влязло в сила. Независимо от това, следва да се има предвид, че въззивният съд е обсъдил практика на ВКС във връзка със запис на заповед, който не съдържа задължителните реквизити на чл.535 ТЗ, а в казуса по отменителното решение на ВКС има изрично признание, че исковата сума е била реално получена.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
Съгласно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГКТК смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 96/12.04.2010 г. по в.гр.д. № 480/2009 г. на Л. ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: