О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 22.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 08.03. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №121/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], Швейцария, чрез адвокат М., с вх.№6769 от 15.11.2011 год. на Пловдивския апелативен съд срещу Определение №1511 от 26.10.2011 год. по т.д.№1169/2011 год. на Пловдивския апелативен съд, ТО, І ви състав, с което е потвърдено определение №1543 от 31.08.2011 год. по т.д.№575/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК исковата молба на настоящия частен жалбоподател с правно основание чл.74, ал.2 ТЗ срещу [фирма], [населено място] е върната обратно. Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че след като намиращата се по делото държавна такса не е внесена от ищеца, той не е отстранил нередовността на исковата си молба. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.128, ал.2 ГПК, тъй като е без значение за целите на производството обстоятелството от кого е внесена държавната такса. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като поставя следните правни въпроси:”При наличието на доказателства за внесена държавна такса, съществува ли за съда правно основание и възможност да откаже разглеждането на делото”, „обстоятелството, че държавната такса не е внесена от ищеца, законосъобразно и допустимо ли е да се преценява като нередовност на исковата молба? Следва ли разпоредбата на чл.128,т.2 ГПК да се тълкува стеснително от съда? Допустимо ли е с оглед разпоредбата на чл.7 ГПК производството по делото да бъде прекратено, при липса на изрични указания в тази насока. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставените от частния жалбоподател множество общо теоретични въпроси не са обусловили правните изводи на Пловдивския апелативен съд по конкретното дело. От подадената от ответника [фирма] молба-становище с вх.№23404 от 17.10.2011 год., е видно, че внасянето на държавната такса не е извършено от него, като страна в производството. С оглед на това всичките въпроси, свързани с евентуалното отстраняване нередовността на исковата молба по чл.128,т.2 ГПК чрез действия от другата страна в процеса, са неотносими към настоящето производство. Не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото нормата на чл.128, т.2 ГПК е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №1511 от 26.10.2011 год. по т.д.№1169/2011 год. на Пловдивския апелативен съд, ТО, І ви състав, с което е потвърдено определение №1543 от 31.08.2011 год. по т.д.№575/2011 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: