3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 23.04.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1361/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4710/11.02.2015 г. на [фирма] /в ликвидация/ [населено място] чрез адв. М. К., срещу определение № 386/02.02.2015 г. по в. гр. д. № 979/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима негова молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Жалбоподателят счита определението за неправилно по подробно изложени съображения за нарушаване на материалния и процесуалния закони при постановяването му, в т. ч. излага твърдения за нарушение на закрепени в Конституцията на РБ и в европейското законодателство правни принципи, и иска неговата отмяна.
Ответната страна не е депозирала писмено становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от лице с активна процесуална легитимация срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт и е допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:
С решение № 1041/07.07.2014 г. по в. гр. д. № 979/2014 г., по жалбата на ищеца [фирма] /в ликвидация/, Варненският окръжен съд потвърдил решение № 1610/25.03.2014 г. по гр. д. № 19657/2011 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени искове по чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 86 ЗЗД срещу Д. З. З. във връзка с обща между страните яхта; потвърдил първоинстанционното решение и в частта за присъдените в полза на ответника разноски и присъдил направените разноски за въззивната инстанция.
Решение № 1041/07.07.2014 г. е било предмет на касация по жалба на ищеца. С определение № 441/08.12.2014 г. по гр. д. № 6034/2014 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о., то не е допуснато до касационно обжалване.
С молба, депозирана в окръжния съд на 30.12.2014 г., ищецът поискал изменение на въззивното решение в частта за разноските поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, както досежно потвърдените за първа инстанция, така и за присъдените за въззивното производство.
С обжалваното в настоящето производство определение Варненският окръжен съд оставил искането на страната по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК без разглеждане като процесуално недопустимо заради просрочие. Приел, че срокът за предявяването му е изтекъл на 18.08.2014 г., съобразявайки факта, че 15.08.2014 г., когато изтича едномесечният срок, е обявен за неработен за територията на [община].
Фактическите и правни констатации на въззивния съд не се споделят от настоящия състав на ВКС.
Основателен е доводът на жалбоподателя, че молбата му по чл. 248, ал. 1 ГПК не е просрочена, тъй като в касационната жалба е релевирал оплаквания срещу въззивното решение и в частта за разноските.
Гражданският процесуален кодекс от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., не съдържа разпоредб,а аналогична на чл. 70 ГПК /отм./, съгласно която съдебното решение можеше да се обжалва само в частта за разноските с частна жалба. Вместо това в чл. 248 ГПК се предвиди възможност за изменение на решението в частта за разноските от постановилия го съд в две форми – допълване и изменение. Ето защо, ако при сега приложимия процесуален ред се подаде касационна жалба срещу въззивното решение само в частта за разноските, тя би била недопустима пред касационната инстанция, но тъй като редът по чл. 248 ГПК не е изчерпан, същата следва да се квалифицира като искане за изменение на решението в частта за разноските. Компетентен да се произнесе по него е въззивният съд като постановил решението. В противен случай би се стигнало до неоправдано ограничаване на правото на защита на страните в процеса.
По същия начин следва да се квалифицират и оплакванията във връзка с разноските, релевирани в касационна жалба срещу въззивно решение, когато в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК последното не е допусно до касационно обжалване и касационният съд не е имал възможност да се произнесе за разноските съобразно изхода на делото пред него.
Именно такъв е настоящият случай. В касационната жалба – п.п. 5.21 и 5.22, са наведени оплаквания срещу въззивното решение в частта за разноските. Те следва да се разгледат от постановилия решението въззивен съд по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, като искането се приема за своевременно заявено, защото самата касационна жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК като срок за обжалване на въззивното решение. Дали тези оплаквания съставляват искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, основано на възражение за прекомерност, е въпрос на правна квалификация, която въззивният съд е длъжен да даде.
Обжалваното определение като незаконосъобразно ще бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за произнасяне по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 386 от 02.02.2015 г. по в. гр. д. № 979/2014 г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за произнасяне по искането на [фирма] /в ликвидация/ [населено място] по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, инкорпорирано в касационна жалба № 22749/06.08.2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: