8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 23.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 299/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Я. А., подадена от пълномощника й адвокат В. Х. от АК Благоевград, срещу въззивното решение № 3560 от 06.08.2019 г. по в. гр. д. № 365/2019 г. на Окръжния съд Благоевград.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационния контрол и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, поради което е допустима.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. може ли съдът да разглежда факти и обстоятелства, на които страните не се позовават, и да обсъжда доказателствата, от които те не претендират за тях да възникват права; 2. длъжен ли е съдът да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните; 3. следва ли въззивната инстанция да събере служебно доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, когато прилага императивни норми в публичен интерес. По първия въпрос се сочи следната практика на ВКС: ТР № 5/14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г. на ОСГК; решение № 58/12.05.2014 г. по гр. д. № 7025/2013 г. на II-ро г.о., решение № 156/10.06.2013 г. по гр. д. № 1497/2013 г. на I-во г.о., решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015 г. на IV-то г.о. и решение № 189 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 2462/2015 г. на I-во г.о.; по втория въпрос: решение № 57 от 02.03.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III-то г.о. и решение № 536/19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV-то г.о., и по третия – ТР № 5/14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г. на ОСГК.
От ответника е подаден отговор, че касационното обжалване не следва да се допуска.
Третото лице-помагач „ГУСВ“ ЕАД не взема становище по жалбата.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г.о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 622 от 08.03.2019 г. по гр. д. № 1522/2017 г. на РС Сандански, с което е бил отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателката В. Я. А. срещу „БИО-МБ 2012“ ООД установителен иск за собственост на ПИ с проектен идентификатор 65334.202.385, с проектна площ от 1,833 дка, представляващ част от ПИ с идентификатор 65334.202.100, местност „С.“ по КККР на „Промишлена зона“ [населено място]. Решението е постановено при участието на „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД /“ГУСВ“ ЕАД/ като трето-лице помагач на страната на ответника.
Първоинстанционният съд приел, че ищцата се легитимира с като собственик на спорния имот с решение на ОбСЗ Сандански № 01А/0 от 13.07.2015 г. за възстановяване в стари реални граници върху нива от 1,833 дка в местността „С.“, издадено въз основа на решение № 589/28.10.2010 г. на АС Благоевград, скица № …., удостоверение № 14/31.08.2011 г. и заповед № К-1/17.01.2013 г.
По заявление до СГКК за изменение на КККР чрез нанасяне на имота ищцата получила отказ с мотив, че е налице спор за материално право, тъй като възстановеният имот попада върху ПИ с идентификатор …. /ПИ …./, собственост на ответника.
С нотариален акт № …. г. ответникът „БИО МВ 12“ ООД закупил от „ГУСВ“ ЕАД, с едноличен собственик на капитала – държавата чрез МРРБ, имот с идентификатор …., с площ от 29 577 кв. м., ведно с построените в него сгради.
С решение № 787/29.11.2000 г. на МС ползваните и управлявани от закритите Строителни войски недвижими имоти са обявени за частна държавна собственост и са предоставени за ползване и управление на ДП „Строителство и възстановяване“ София. С РМС от 30.12.2011 г. ДП „Строителство и възстановяване“ е преобразувано в ЕАД с държавно участие в капитала, с фирмено наименование „ГУСВ“ ЕАД. Капиталът му е сформиран от непарична вноска – правото на собственост върху имоти – частна държавна собственост. Сред тези имоти е и недвижим имот в местността „С.“ – дворно място от 24 000 кв. м. и построените в него сгради.
За ПИ с идентификатор …. е издаден акт за държавна частна собственост № 1844/02.06.2008 г., вписан в СВ; АДС № 2328 от 28.10.2004 г.; АДС № 1112/29.03.3004 г. Не е постъпвало искане за отписване на имоти от актовите книги за държавна собственост.
Според заключението на вещото лице имот с проектен идентификатор № …., попадащ в ПИ …. по КККР на [населено място], е идентичен с възстановения незастроен имот на ищцата.
В решението на ОСЗ е записано, че имотът се възстановява „след обезсилване на АДС, вписан с № …. г. на СВ-РС Сандански“. Посоченият АДС е издаден за ПИ с идентификатор …. с площ о 29 576 кв. м., застроен със сгради, предоставени за ползване на ДП „Строителство и възстановяване“.
Ответникът „БИО-МВ 2012“ ООД твърди, че е закупил имота от „ГУСВ“ ЕАД, а последното го е придобило при преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и включването на имот – държавна собственост, в капитала му. Така страните разполагат с конкуриращи титули за собственост.
Районният съд не е приел за разглеждане оспорването от ответника на принадлежността на спорния имот в патримониума на наследодателя на ищцата към момента на обобществяването му. Прието е, че ответникът не разполага с такова възражение, тъй като не заявява собственически права върху имота към същия момент.
По възражението на ответника за материална незаконосъобразност на акта за реституция съдът извършил косвен съдебен контрол, съгласно чл.17, ал.2 ГПК и ТР № 6/10.05.2006 г. ОСГК. Изложени са следните мотиви: 1.Решението на ОСЗ е незаконосъобразно, тъй като е издадено под отлагателно условие – че собствеността се възстановява след обезсилване на АЧДС, което е недопустимо. Дори да се приеме противното, от ищцата не са представени доказателства, нито се твърди от нея, че това условие се е сбъднало. Напротив, искане за отписване на АДС не е постъпвало в областната администрация. 2. Налице е пречка за реално връщане на земеделската земя, тъй като тя е била включена в капитала на „ГУСВ“ ЕАД при преобразуването на ДП „Строителство и възстановяване“, което е правоприемник на Строителни войски съгласно решение № 787/29.11.2000 г. на МС. Следователно към датата на постановяване на реституционното решение – 13.07.2015 г., е настъпил вещнотранслативният ефект на акта за преобразуване на държавното предприятие в ЕТД с държавно имущество, което е станало през 2011 г. В този случай ОСЗ няма правомощието да възстановява реално собствеността върху бившите земеделски земи, включени в капитала на държавни предприятия, преобразувани в търговски дружества, а следва да издаде решение за обезщетяване на предишните собственици – чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, разширена с разпоредбата на § 6, ал.6 ПЗР ЗППДОбП /отм./ и § 11 ДР ЗПСК. В случай, че има издадено такова решение, то не може да бъде зачетено, тъй като към момента на постановяването му собствеността върху земята е сменена. Законодателят е дал предимство на процеса на приватизация пред процеса на земеделска реституция. Решението на ОСЗ е незаконосъобразно, не е породило конститутивен вещноправен ефект в полза на ищцата и тя не се легитимира като собственик на възстановения имот.
Въззивният съд намерил за неоснователни доводите във въззивната жалба, че е допуснато съществено процесуално нарушение от първата инстанция, изразяващо се в извършване на съдебен контрол за материална законосъобразност на решението на ОСЗ. Прието е, че актът за възстановяването е непротивопоставим на оспорващи го трети лица, които не са били страни в съответното производство – едностранното административно производство или съдебното производство по чл.11, ал.2 или чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ. Спрямо тези трети лица решението на ОСЗ няма обвързващо действие. Ето защо в тежест на ползващата се от акта по възстановяване по ЗСПЗЗ страна е да докаже наличието на материалните предпоставки за реституция.
В настоящия случай правилно първоинстанционният съд е изключил от извършване на косвен съдебен контрол за законосъобразност проверката за това дали наследодателят на ищцата е бил собственик на претендирания имот преди образуване на ТКЗС и на какво основание е придобил правото на собственост. Действията му са в съответствие с ТР № 9/07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Правилно първоинстанционният съд е извършил по реда на инцидентния съдебен контрол проверка за материалната законосъобразност на решението на ОСЗ, като е стигнал до верния извод, че правата по решението са непротивопоставими както на ответника, така и на третото лице-помагач. Недопустимо е решението на ОСЗ да бъде постановявано при отлагателно условие, тъй като липсва такава предвидена законна възможност – обезсилване на АДС. От правна страна това представлява правоизключващ юридически факт по отношение на реалното възстановяване правото на собственост, поради което решението на ОСЗ не би могло да породи вещноправния си ефект и да легитимира ищцата като собственица на имота въз основа на окончателно приключила административна процедура по реда на ЗСПЗЗ. На второ място – още преди постановяване на решението на ОСЗ ПИ с идентификатор …. е бил държавна собственост и е бил актуван с АДС № 1844/12.06.2008 г. Решението за възстановяване е материално незаконосъобразно, когато преди постановяването му имотът е бил включен в капитала на преобразувано търговско дружество или приватизирано държавно предприятие – § 6, ал.6 ПЗР ЗППДОбП /отм./. Тази разпоредба регламентира самостоятелна пречка за реално възстановяване на собствеността, аналогична на тази по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, при която бившите собственици получават само обезщетение, но не и реална собственост върху притежаваните земи. В настоящия случай е налице пречка за реалното възстановяване, тъй като спорният имот представлява част от ПИ с идентификатор …. от 22, 107 дка, който още преди постановяването на решение на ОСЗ е включен в капитала на „ГУСВ” АД при преобразуването на ДП „Строителство и възстановяване“, което е правоприемник на Строителни войски. Към момента на постановяване на решението на ОСЗ правото на собственост върху ПИ с идентификатор …. в местността „С.“ е трансформирано от държавна собственост в собственост на ТД по реда на Закон за преобразуване на Строителни войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия /отм./. Налице са елементите от фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП /отм./, осъществяването на който води до валидно придобиване на правото на собственост върху процесния имот. Без значение дали имотът е застроен, достатъчно е само той да е включен в капитала на преобразуваното търговско дружество. При конкуренция на права законодателят е дал предимство на преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество с държавно участие в капитала пред процеса на земеделска реституция. Решението на ОСЗ е непротивопоставимо на третото лице помагач „ГУСВ” ЕАД, което е праводател на дружеството-собственик и сключило договор за продажба по нот. акт № …. г.
Първият от поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът е свързан с оплакването на жалбоподателката, че съдът е формирал извод за незаконна реституция по ЗСПЗЗ заради наличието на недопустимо отлагателно условие в решението за възстановяване на собствеността, а ответникът не се е позовал на такъв порок. В същото време съдът не обсъдил значението на влязлото в сила решение № 589/28.10.2010 г. на АС Благоевград в контекста на ТР № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС. Въпросът не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а свързаната с него практика на ВКС по чл.290 ГПК не разкрива същинско противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване. Действително, съдът е формирал извод за незаконна реституция по ЗСПЗЗ поради недопустимо условие. Този извод обаче не е единственият, който определя изхода на делото. Изложен е и друг решаващ извод – че реституционното решение противоречи на § 6, ал.6 ПЗР на ЗППДОбП /отм./, съответно – §11 ДР ЗПСК, тъй като към момента на постановяването му имотът е бил включен в капитала на еднолично търговско дружество с държавно имущество – „ГУСВ“ ЕАД, а преди това е бил част от имуществото на ДП „Строителство и възстановяване“. Този извод е достатъчен да обоснове резултата по делото, дори и без първото съображение за недопустимото условие в реституционното решение. На следващо място – тълкувателно решение № 5/14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС изключва косвения съдебен контрол по чл.17, ал.2 ГПК върху решения за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, върху които е упражнен пряк съдебен контрол в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ или чл.13, ал.6 ЗВСГЗГФ. В настоящия случай върху решение № 01А/0 от 13.07.2015 г. на ОСЗ Сандански, с което се легитимира ищцата, не е упражнен пряк съдебен контрол в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, затова няма пречка при възникналия спор за собственост да се преценява неговата законосъобразност. Решение 589/28.10.2010 г. по адм. д. № 439/2009 г. на АС Благоевград, което е послужило като основание за реституция и на което се позовава жалбоподателката, е постановено в друго производство – по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, затова не попада в обхвата на тълкувателното решение и не представлява пречка за осъществяване на косвен съдебен контрол по чл.17, ал.2 ГПК в исковото производство по настоящото дело. С посоченото решение на административния съд е отменен акт, който няма самостоятелен характер, а е част от процедурата по възстановяване на собствеността – заповед на кмета на община Сандански, с която е одобрено решение за определяне на застроените площи от имота на ДП „Строителство и възстановяване“, неподлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ, сред които и нивата в местността „С.“ с площ от 1,833 дка, бивша собственост на наследодателя на ищцата. Този несамостоятелен акт и свързаното с него съдебно административно решение не са пречка за контрола по чл.17, ал. 2 ГПК, който гражданският съд упражнява върху окончателния административен акт за реституция, който не е бил предмет на съдебен контрол пред административния съд. Не е аргумент за противното разбиране и посоченото от жалбоподателката решение № 189 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 2462/2015 г. на I-во г.о. То разглежда допустимостта на косвения съдебен контрол в една съвършено различна хипотеза – върху административен акт за обезщетяване по ЗОСОИ. Тази хипотеза не е налице в настоящия случай.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория въпрос, свързан с оплакването, че съдът не обсъдил в съвкупност доказателствата по делото. Обстоятелството, че ответникът е закупил имота с нотариален акт от 16.07.2015 г. след постановяване на решението за възстановяване на собствеността на ищцата на 13.07.2015 г. е без значение, тъй като още преди възстановяването спорният имот е бил включен в капитала на „ГУСВ“ ЕАД, праводател на ответника, а преди това е бил в имуществото на държавното предприятие „Строителство и възстановяване“. По същата причина е без значение предварителният договор, който предхожда продажбата и който няма самостоятелно значение при възникналата конкуренция на права. Конкуренцията е разрешена в § 6, ал.6 ПЗР на ЗППДОбП /отм./ и аналогичния § 11 ДР ЗПСК, на които възззивният съд се е позовал. На следващо място въззивният съд не е обсъдил и разминаването в различните документи, които сочат площта на имота, придобит от третото лице-помагач „ГУСВ“ ЕАД и ответника „БИО-МБ 2012“ ООД. Така например АДС № 2328/28.10.1994 г., който описва имота на „ГУСВ” АД в местността „С.“, [населено място], сочи площ на имота 31 000 кв. м.; следващият АДС № 112/29.03.2004 г. е за 24000/29576 ид. ч. от имот № …., въпреки че препраща към първия АДС от 1994 г.; следващият АДС № 1844 от 02.06.2008 г. сочи новосъздадения ПИ …. с площ от 29576 кв. м.; в предоставените от МРРБ извадки от списъците с имоти, включени в капитала на „ГУСВ“ АД, е посочен ПИ …., но с друга площ от 27 743 кв. м., а при продажбата по нотариалния акт № …. г., от която черпи права ответникът „БИО-МБ 2012“ ООД, площта на продадения ПИ …. е 29 577 кв. м., колкото е по АДС от 2008 г. Разминаването в тези площи обаче отново не е съществено, тъй като безспорно е установено по делото, че в капитала на „ГУСВ“ ЕАД е включен ПИ …., а процесният имот е част от него.
В обобщение – вторият въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е свързан с необсъждане на доказателства и обстоятелства по делото, които са без значение за неговия резултат. Изискването, което се поставя в практиката на ВКС, въззивният съд да обсъди в съвкупност доказателствата по делото, се отнася за допустимите и относими доказателства, т.е. за тези, които определят резултата по делото. В настоящия случай въззивният съд не е действал в противоречие с тази практика на ВКС, затова не следва да се допуска касационно обжалване и по втория правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК.
Третият въпрос е свързан на първо място с оплакването, че като приложил чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, съдът не указал на ищцата, че следва да докаже правнорелевантни факти, изключващи тази правна норма. Реално обаче решаващите мотиви на въззивния съд са свързани не с чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, а с § 6, ал.6 ПЗР на ЗППДОбП /отм./ и аналогичния § 11 ДР ЗПСК. На второ място въпросът отново се свързва с липсата на оспорване от ответника и третото лице-помагач на недопустимото условие в реституционното решение, както и с виждането за недопустимост на косвения съдебен контрол съгласно ТР № 5/14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС. По изложените по-горе съображения тези две оплаквания не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, макар и свързани с друг въпрос по чл.280, ал.1 ГПК.
При този изход на делото на ответника по касация „БИО-МБ 2012“ ООД следва да се присъдят сторените разноски в размер на 750 лв. по договор за правна защита и съдействие от 20.01.2020 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3560 от 06.08.2019 г. по в. гр. д. № 365/2019 г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Я. А. от [населено място], [улица], да заплати на „БИО-МБ 2012“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място]“, [улица] сумата от 750 /седемстотин и петдесет лв./ лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: