6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
[населено място] ,24.04.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 320/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Гранд парк палас„ ООД против определение № 3 819/05.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 4647/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено определение № 4403/31.08.2018 г. по т.д.№ 2067/2013 г. на Софийски градски съд и е оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес, молбата на същата страна, на основание чл.402 ал.1 ГПК, за отмяна на допуснато с определение от 29.05.2013 г. по гр.д.№ 2067/2013 г. на Софийски градски съд обезпечение на бъдещ иск на „Термо – лукс 1” ООД против „ Газстроймонтаж „ АД, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот на ответника. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като постановено в противоречие с ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк.дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Намира от значение и съответно за несъобразени от въззивния съд обстоятелствата, че:1/ наложеното обезпечение е за парично, а не непарично вземане на обезпечения кредитор ; 2/ че обезпеченият кредитор е присъединен взискател в образуваното изпълнително производство, в което е осъществена публичната продан, от която собствеността върху възбранения имот е придобита от настоящия жалбоподател, подал молбата по чл.402 ГПК; 3 / че участвайки в разпределението, в съответствие с признати му от закона права – по чл.459 ал.1 ГПК – обезпеченият взискател не е обжалвал разпределението,доколкото и по силата на същото, съобразявайки предпочтително удовлетворяване на други взискатели, не е получил каквато и да е сума, под условие за удовлетворяване от същата с последващо представяне на изпълнителен лист ; 4/ че обезпеченият кредитор не е противопоставил друг интерес, освен този, обслужван от допуснатата обезпечителна мярка – да запази възбранения имот от разпореждане на длъжника, с оглед възможно удовлетворяване на паричното си вземане от стойността на същия. Според жалбоподателя въззивният съд е следвало да съобрази обстоятелството, че последваща възможност за удовлетворяване от възбранения имот, въз основа на допуснатата възбрана, е невъзможно. Публичната продан е погълнала защитния ефект на вписаната възбрана и от влизането в сила на постановлението за възлагане последната неоснователно поддържа представата за съществуваща вещна тежест върху имота, във вреда на интересите на приобретателя на имота. В останалата си част жалбата възпроизвежда съдържанието на представено изложение, на основание чл.284 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК, неотносимо към настоящото производство, което е по реда на чл.274 ал.2 ГПК , а не по чл.274 ал.3 ГПК.
Ответната страна – „ Термо – лукс 1 „ ООД – не е представила становище по частната жалба.
За да се произнесе по частната жалба , настоящият състав съобрази следното :
Молителят „Гранд парк палас„ ООД е трето лице спрямо производството по допуснатото обезпечение на бъдещ иск за парично вземане, предявен от „ Термо – лукс 1” ООД против „ Газстроймонтаж „ АД , чрез налагане възбрана върху недвижим имот, собственост на „ Газстроймонтаж „ АД. На основание чл.459 ал.1 ГПК „Термо – лукс 1 „ ООД е присъединен взискател – по право – в образувано от други взискатели изпълнително производство срещу „Газстроймонтаж„АД. „Гранд парк палас„ООД е придобило възбранения имот от публична продан, въз основа на влязло в сила постановление за възлагане по същото изпълнително дело. Извършеното от съдебния изпълнител разпределение на постъпилата от продажбата сума не предвижда заделяне на такава, в удовлетворяване на присъединения взискател „ Термо – лукс 1” ООД , съгласно чл.459 ал.1 ГПК, нито плащане в полза на същия, с оглед влязло в сила решение за уважаване на предявения от него и съответно обезпечен с възбраната иск. Разпределението не е обжалвано от „Термо-лукс 1„ООД.
За да приеме молбата по чл.402 ГПК за недопустима, въззивният съд се е обосновал с това, че „ Гранд парк палас „ ООД не е активно легитимирано да претендира отмяна на допуснатото обезпечение , тъй като е трето за исковото и обезпечителното производство лице. Счел е неотносимо приетото в т.6 от ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк.дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото същото визира допустимостта на обжалване допуснатото обезпечение на бъдещ или висящ иск от трето лице, в случай че със същото е накърнена правната му сфера, не и допустимостта на отмяна на допуснато обезпечение, по искане на трето лице, по реда на чл.402 ал.1 ГПК. В евентуалност спрямо предходно възприетото са изложени съображения за недопустимост на отмяната по реда на чл.402 ГПК от молителя, в качеството на трето за исковото и обезпечителното производство лице, доколкото не е установимо засягане на правната му сфера с постановеното обезпечение. За последното , в конкретния случай, съдът е изхождал от чл.496 ал.2 ГПК, според която разпоредба приобретателят на имот от публична продан придобива всички права, които е притежавал длъжника, като не могат да му бъдат противопоставени права на трети лица, освен ако са противопоставими на взискателя по изпълнителното дело, по което е извършена проданта. Кумулативно с всичко преждепосочено, въззивният съд е мотивирал липса на интерес и поради задължението на съдия- изпълнителя, след влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство служебно да вдигне всички наложени възбрани и запори / чл.433 ал.3 ГПК, в редакцията му след изм. обн. ДВ бр. 86 от 2017 г. /. Този му извод е несъобразен с обстоятелството, че изпълнителното производство не е прекратено,с влязло в сила определение за прекратяване на основание по чл.433 ал.1 ГПК , нито приключило , с влязло в сила разпореждане за приключване по чл.433 ал.2 ГПК, поради неудовлетвореност най-малко на взискателя „Термо – лукс 1„ ООД , неполучил дял от постъпилата от публичната продан сума от продажната цена на имота, видно от протокола за извършеното разпределение от 30.11.2016 г. по изп. дело № 20148080401645 на ЧСИ З. Д., рег.№ 808 , с район на действие ОС – Варна и от поддържаното от същия възражение срещу молбата по чл.402 ал.1 ГПК.
Постановеното определение е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на друг състав на въззивния съд, за произнасяне по съществото на частната жалба, предвид следното :
Разпоредбата на чл.433 ал.3 ГПК / в настоящата й, приложима към спора редакция / предвижда служебно задължение за съдия – изпълнителя да вдигне наложените възбрани и запори незабавно, но едва след влизане в сила на постановление за прекратяване на производството, на основание по чл.433 ал.1 ГПК, или влизане в сила на разпореждане за приключване, на основание чл.433 ал.2 ГПК. Никоя от тези хипотези не е налице в конкретния случай : няма доказателства за прекратяване на основанията по чл.433 ал.1 ГПК, а вземането на взискателя „ Термо- лукс 1„ООД, както и вземанията на други взискатели по изп. дело № 20148080401645 на ЧСИ З. Д., рег.№ 808 , с район на действие ОС – Варна срещу длъжника „ Газстроймонтаж„ АД, не са удовлетворени. Съгласно чл.31 от Правилника за вписванията, възбраната върху недвижим имот може да бъде заличена с писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което я е наложило или пред което е представена гаранцията или обезпечението или по искане на заинтересования със заявление, към което се прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи. Следователно, простото придобиване на имота от публична продан не съставлява самостоятелно основание, нито за предприемане вдигане на възбраната по реда на ГПК от съдебния изпълнител, нито за заличаване на вписаната възбрана, съгласно Правилника за вписванията.Поради това, разпоредбата на чл.433 ал.3 ГПК е неприложима, в обосноваване липса на правен интерес от молбата по чл.402 ал.1 ГПК.
Съгласно чл.402 ал.1 ГПК, отмяна на допуснато обезпечение се постановява по молба на заинтересованата страна, без разпоредбата да ограничава като такива страните по исковото или обезпечителното производство.За установяване качеството на молителя на заинтересована страна съдът не следва да изхожда от обстоятелството дали е или не страна в исковото или обезпечителното производство.
С т.3 на ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк.дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че вписаните по реда на чл.397 ал.1 ГПК възбрани не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените в закона хипотези / каквито са и уредените в чл.433 ал.3 ГПК, без такава да е настоящата /. Разрешението изхожда от хипотетичната възможност възбраната да защитава и права на купувача от публична продан или противопоставими на купувача права на взискателя. В мотивите на Тълкувателното решение е посочено също , че „след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота м о ж е д а п о и с к а з а л и ч а в а н е на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права„. Безпротиворечивото приложение на мотиви и диспозитив на Тълкувателното решение, в съответствие и с чл.31 от Правилника за вписванията, предпоставя извода, че заличаването на вписаната обезпечителна възбрана от купувача на публична продан е допустимо, въз основа на акт на съда, допуснал обезпечението, за отмяна на наложената възбрана. Приобретателят преценява сам нуждата от защита на правата си, с оглед наличието на други противопоставими последващи вписвания и с подаване на молбата за отмяна на обезпечението на практика декларира липсата на такава нужда. От друга страна само в това производство , в условия на състезателност, би могло да се установи или отрече наличието на противопоставими от обезпечения взискател права и то доколкото последният заяви такива.
Видно от разрешението в ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк. дело № 1 / 2016 г. на ОСГТК на ВКС, приобретателят от публична продан на възбранен, по реда на обезпечително производство имот, има правен интерес да поиска отмяна на наложената обезпечителна мярка, въз основа на който съдебен акт да бъде постановено заличаването й, съгласно чл.31 от Правилника за вписванията. Предявяването на молбата е по същество твърдение за липса на защитим собствен интерес от наложената възбрана, както се посочи и по-горе, а наличието на противопоставими му права от взискателя е въпрос на изричното им въвеждане от последния, като защитно средство в производството по чл.402 ал.1 ГПК и подлежи на преценка по същество,а не по допустимостта на молбата. Противопоставимо право на взискателя би било такова право, което би позволило удовлетворяване от възбранения имот, въпреки придобиването му на основание публична продан, в качеството й на деривативен, а не оригинерен способ за придобиване. Именно с отричането на такава възможност аргументира правния си интерес молителя, доколкото правото на обезпечения взискател, въз основа на допуснатото обезпечение, е ограничено до това да запрети разпореждане с възбранения имот о т д л ъ ж н и к а, с оглед бъдещото си удовлетворяване от стойността на същия, което, с извършената по реда на принудителното изпълнение публична продан е погасено. Без значение е факта,че при извършеното разпределение взискателят е останал неудовлетворен, доколкото възбраната не осигурява право на предпочтително удовлетворение, при наличието на други взискатели по същото изпълнително дело.
Предвид преждеизложеното, определението – в частта в която е обезсилено първоинстанционното определение и е оставена без разглеждане молбата на „Гранд парк палас„ООД по чл.402 ал.1 ГПК, като недопустима, поради липса на правен интерес , е неправилно и следва да бъде отменено.
В частта, в която, кумулативно с предходното произнасяне , въззивният съд е прекратил производството пред себе си, определението е недопустимо и следва да се обезсили, като логически отречено от произнасянето в останалата част по съществото на спора. Прекратяването предпоставя отречено потестативно право на частна жалба, каквито мотиви не са изложени, а и не се споделят от настоящия състав. Процесуалната легитимация на страните във въззивното производство произтича от формалното постановяване на първоинстанционния акт по същество спрямо същите. Въззивният съд е постановил правният резултат като последица от р а з г л е ж д а н е т о н а ч а с т н а т а ж а л б а и в изпълнение на служебното си задължение да следи за недопустимост на атакувания съдебен акт, доколкото е мотивирал такава, а не като резултат на о т к а з да я разгледа, поради наличие на процесуална пречка или липса на процесуална предпоставка за това.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 3 819/05.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 4647/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е обезсилено определение № 4403/31.08.2018 г. по т.д.№ 2067/2013 г. на Софийски градски съд и е оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес, молбата на „Гранд парк палас„ООД , на основание чл.402 ал.1 ГПК, за отмяна на допуснато с определение от 29.05.2013 г. по гр.д.№ 2067/2013 г. на Софийски градски съд обезпечение в полза на „Термо – лукс 1”ООД, чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот на длъжника „ Газстроймонтаж „ АД.
ВРЪЩА делото на друг състав на Софийски апелативен съд, за произнасяне по същество по частната жалба на „Гранд парк палас„ ООД против определение № 4403/31.08.2018 г. по т.д.№ 2067/2013 г. на Софийски градски съд.
ОБЕЗСИЛВА определение № 3 819/05.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 4647/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е прекратено производството по същото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: