О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№191
София, 25.02..2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………………………. и с участието на
прокурора ……………………………………, като изслуша докладваното
от съдията Емил Марков т. д. № 1895 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх.№ 3135 от 4.V.2015 г. на [фирма] (в несъстоятелност) р.Г., подадена от неговия синдик адв.М. Ив.Н. против решение № 90 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 19.ІІІ.2015 г., постановено по т.д.№ 31/2015 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 565/24.ХІ.2014 г. на ОС-Пловдив по т.д.№ 679/2013 г.: за отхвърлянето им – като неоснователни – на
Оплакванията на д-вото касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който едната от двете предявени под условието на евентуалност искови претенции за присъждането на процесната сума в размер общо на 27 298.18 лв. да бъде уважена срещу ответника Н. Д.Д. от [населено място], [община].
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК търговецът касатор обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по следните пет правни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ Дали управителят на Е., явяващо се купувач по придобивна сделка, придобива като материално отговорно лице /МОЛ/ стоките при тяхното заприходяване в счетоводните книги по с/ка 304 и съответно като активи по баланса на дружеството и ангажира ли се така отчетническата му отговорност?;
2./ Дали управителят, в качеството си на МОЛ, владее и/или държи тези вещи /стоки/ за дружеството, което е представлявал до прекратяване на дейността му?;
3./ Установява ли се /може ли да се удостовери/ владение, респ. държане на управителя върху стоките със съставен при придобиването им документ – фактура, съответно стокова разписка, в която за „получател” се е подписал същият?;
4./ Длъжен ли е като МОЛ управителят на Е. при предаване държането на тези стоки на трети лица /напр. на отговорник-склад/ да удостовери документално такова предаване?;
5./ Има ли управителят на Е., действащ в качеството си на МОЛ при закупуването на вещи /стоки/ за д-вото с парични средства на последното, задължението да състави приемо-предавателен протокол или друг акт относно предаване на същите стоково-материални ценности в държане на трето лице, а в случай на несъставянето на такъв акт, то тогава дължи ли управителят връщане на вещите на д-вото, респективно – заплащане на тяхната равностойност?
По реда на чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касация Н. Д. Д. от [населено място], [община] писмено е възразил чрез назначения по делото негов особен представител от АК-П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивното решение, претендирайки за неговото потвърждаване и за присъждане на разноски. Инвокирани са доводи, че
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл.283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата касационна жалба на [фирма] (в несъстоятелност)-село Каравелово, [община], подадена от неговия синдик адв.М. Ив.Н. от САК, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което и двете предявени под условието на евентуалност осъдителни претенции на търговеца в размер на 27 298.18 лв. и с правно основание по чл.108 ЗС и съответно – по чл.57, ал.2 ЗЗД, предявени срещу бившия негов управител Н. Д.Д., са били отхвърлени, Пловдивският апелативен съд е приел, че те нямат за предмет реализиране на имуществената му отговорност по реда на чл.145 ТЗ за причинени на дружеството вреди. При установеното по несъмнен начин по делото обстоятелство, че собственик на претендираните в общо 321 пункта по исковата молба движими вещи са били придобити в собственост на търговеца преди обявяването му в несъстоятелност, въззивната инстанция е могла да констатира, че в процеса не било успешно проведено пълно главно доказване и на релевантния за неговия изход факт, че същите вещи са във владение на бившия управител на това Е. Н. Д.Д.. При недоказаност на обстоятелството, че процесните вещи са били във фактическа власт на този ответник, като неоснователна е била отхвърлена и предявената под условията на евентуалност претенция за осъждането му да заплати тяхната равностойност – на основание чл.57, ал.2 ЗЗД, щом като няма данни по делото той, в лично качество, да е ставал техен „получател”. Следователно нито един от 5-те релевирани в изложението по чл.284, ал.3 ГПК към касационната жалба не е такъв, който да е бил включен в предмета на спора и да е обусловил горните решаващи правни изводи на Пловдивския апелативен съд. След като тези въпроси не са от значение за изхода по конкретното дело, не е налице главната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационния контрол. В заключение, касаторът не е посочил онази задължителна практика на ВКС, в противоречие с която счита, че е постановено атакуваното въззивно решение, именно защото с него не е бил разрешаван нито един от релевираните от него 5 правни въпроса. Същите не биха могли да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като – съгласно т.4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 1/09 г. – това предпоставя разглеждането им да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а евентуалното им значение за развитие на правото следва от това дали приложимите към разрешаването на спора закона са непълни, неясни или противоречиви – така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Такива доводи обаче, в който и да е от двата аспекта на това общо правно основание за допустимост на касационния контрол, търговецът жалбоподател, представляван от своя синдик, не е навеждал в процесния случай.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл.288 ГПК и предвид изрично направено от страна на назначения по делото особен представител на ответника по касация искане за това, д-вото касатор ще следва да бъде осъдено – на основание чл.81 –във вр. чл.78, ал.3 ГПТК и чл.38, ал.2 от закона за адвокатурата да заплати възнаграждение на адв.Е. Р. К. от АК-П. равностойно на присъденото й за въззивната инстанция, а именно размер на сумата от 995.96 лева.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 90 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 19.ІІІ.2015 г., постановено по т. д. № 31/2015 г.
О С Ъ Ж Д А касатора [фирма]-в несъстоятелност /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], представлявано от неговия синдик адв.М. Ив. Н. от САК – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.81-във вр. ЧЛ.78, АЛ.3 ГПК и чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата – да заплати на адв. Е. Р. К. от АК-П., с кантора в същия град, на [улица], ет. ІІІ, ап № 34, в качеството й на назначена по делото като особен представител на ответника по касация Н. Д. Д. от [населено място], [община], ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ в размер на 995.96 лв. (деветстотин деветдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2