O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 03.05.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1456 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 209/ 13.01.2016 година на Г. Г. К.-С. и Р. Ж. С., и двамата от [населено място] чрез адв.Е. С. АК В. срещу въззивно Решение Nо 195 от 27.11.2015 година, постановено по гр.д. Nо 398/2015 година на АС-Варна.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо поради липса на правен интерес от разглеждане на предявения установителен иск за собственост, евентуално неправилно поради допуснато противоречие с материалния закон, при нарушение на съществени процесуални правила и необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Искането да се допусне на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 и т.3 ГПК се обосновава с довода , че процесуално-правния въпрос следва ли съдът сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост, е разрешен от въззивния съд в смисъл противоречащ на задължителна съдебна практика , която е в основата на образуваното ТР 4/ 2014 година на ОСГК на ВКС, и о конкретно на Решение Nо 246 от 14.05.2010 година по гр.д. Nо 344/2009 година на ВКС, ГК- 2 отд.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа и на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по въпроса „какво е действието на вписването на исковата молба за делба произнесен в противоречие с разясненията на ТР 3/2009 год. на ОСГК на ВКС. , приемащо , че вписването на исковата молба по чл.114 ЗС има оповестително -защитно действие.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа по въпроса налице ли е обезпечителна нужда от налагане на възбрана в случаите , при които вписването на исковата молба има оповестително – защитно действие с довод , че въззивния съд е произнесъл решението си в противоречие с разясненията на ТР 6/14.03.2016 година на ОСГТК на ВКС.
Искането да се допусне касационно обжалване се иска на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите : когато вписаната искова молба по чл. 114 ЗС има оповестително – защитно действие и е недопустима възбрана противопоставими ли са правата на съделител да получи присъдената му сума за уравнение на дяловете , извън хипотезите на 349 ГПК/ чл. 288 ал.1 ГПК- отм./ чрез изпълнителен лист по реда на частното принудително изпълнение спрямо имотите, постановени в дял на осъдения съделител, по отношение правата на купувачите по предварителен договор, вписали искова молба по чл. 19 ал.3 ЗЗД срещу продавача –несобственик за същия имот след вписване на исковата молба за делба и конституирани като трети лица помагачи в делбата на страната на съделител-обещател ? решението за делба обвързва ли със силата на пресъдено нещо третите лица помагачи относно постановения осъдителен диспозитив за уравнение на дяловете на съделителите или то има обвързваща сила за помагачите само по отношение поставянето в дял на имотите на страната , на която подпомагат ? вземането за парично уравнение на дяловете на съделител обезпечено ли е от оповестително – защитното действие на вписаната искова молба за делба / ? и противопоставимо ли е вземането за парично уравнение на дяловете на съделител, удовлетворено чрез публична продан от ЧСИ на последващи претенции на трети лица-помагачи върху същите имоти ? с довод , че произнасянето по тези въпроси ще способства за развитие на правото и за точното прилагане на закона.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация М. П. и Ю. Т., с който се обстойно се взема становище по всеки един от въпросите , на който се основава искането за допускане на касационното обжалване и се релевират възражения за обосновава теза , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване.Претендират се разноски , съобразно представен списък на разноските и Договор за правна защита и съдействие.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото , настоящият състав намира , че са спазени изискванията на закона с оглед характера на иска за съдебна делба и срока , в който е упражнено правото на касационна жалба , поради което и касационната жалба е процесуално допустима.
След преценката на релевираните доводи на касаторите за допускане на касационното обжалване , настоящата инстанция намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
С обжалваното решение , Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на окръжния съд, като първа инстанция, с което по исковете на М. Л. П. и Ю. М. И.- Т. ответниците Г. С. и Р. С., при участие на трети лица -помагачи,са осъдени да предадат владението на следния недвижим имот: апартамент 10 , [населено място] , [улица], ет.6/ пети жилищен/ с идентификатор 10135.1501.158.1.10. , със застроена площ от 80.29 кв.м. при граници; улица , апартамент 11,стълбище, вътрешен двор и ПИ 3, ведно с прилежащо избено помещение No 4 с полезна площ от 7.74 кв.м., както и 8.0105 % идеални части от общите части на сградата и дворното място , в което е построена , на основание Решение по чл. 19 ал.3 ЗЗД постановено по гр.д. No 2381/2005 год. на РС-Варна, в сила от 22.01.2014 год., на основание чл. 108 ЗС , както и да заплатят разноски в размер на сумата 3723.15 лв. за първата инстанция.
За да уважи исковете на ищците М. Л. П. и Ю. М. И.- Т., купувачи на правото на собственост на АПАРТАМЕНТ 10 , [населено място] с предварителен договор по чл. 19 ал.1 ЗЗД от 11.07.1996 година , обявен за окончателен с влязло в сила решение по чл. 19 ал.3 ЗЗД по гр.д. 2381/2005 на РС-Варна , в сила от 22.11.2014 год., по чл. 108 ЗС срещу ответниците Г. С. и Р. С. , легитимиращи за собственици на процесния апартамент 10 на основание влязло в сила възлагателно Постановления от публична продан от 01.10.2013 год. на ЧСИ по изп.д. No 20137120400128, съдилищата / първоинстанционен и въззвен съд/ при съвпадащи правни изводи относно последиците на безспорно установените факти, са приели , че 1./ вписването на исковата молба по иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД от дата 22.11.2005 година брани правата на собственост на ищците по отношение на вещни права на трети лица , придобити в по-късен момент; 2./ вписаната възбрана по отношение на процесния апартамент в хода на принудителното изпълнение , инициирано от кредитор на обещателя / продавач/ по предварителния договор от 17.01.2013 година , след вписване на исковата молба по чл. 19 ал.3 ЗЗД и насочено по отношение на процесния недвижим имот , не може да се противопостави на ищците по иска на основание чл. 114 б.“б‘ изр.последно ЗС ; 3./ възникналото в резултат на присъдени суми за уравнение на дяловете с решението по извършване на делбата парично вземане в полза съделител- взискател по изпълнителното производство не може да се приеме за обезпечено с оповестителното действие на вписаната искова молба за делба в рамката на спора за собственост и 4./ ищците са придобили твърдяното право на собственост чрез решението по чл. 19 ал.3 ЗЗД , с което е обявен за окончателен предварителния договор от 1996 година и чиято сила/ настъпилия конститутивен вещно-правен ефект / е противпоставима на правата на собственост на ответниците , придобити на основание възлагателно постановление от публична продан , обезпечени с по-късно вписаната възбрана.
По изведения въпрос, поддържан в контекста на довода за недопустимост на обжалваното решение, следва ли съдът сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост, не може да се допусне касационно обжалване след като в приетото ТР 4/ 2014 година на ОСГК на ВКС от 14 март 2016 год. , по т. 2А , дадените задължителни разяснения са в смисъл, че „ искът за собственост по чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца.“ Искът по чл. 108 ЗС винаги съдържа в себе си двете искания за правна защита- това да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искането да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота, поради което с диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението, търсената защита следва да бъде даден в пълен обем , тъй като независимо от диспозитива на съдебното решение, силата на пресъдено нещо на това решение ще се формира относно предмета на делото, който в случая с иска по чл.108 е твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание.
Когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл.247 ГПК процесуален ред.
При така приетата задължителна съдебна практика следва , че на поставения въпрос, касационното обжалване не може да се допусне , тъй като доколкото има порок на произнесеното решение , то пътя на защита срещу този порок не е пътя на обжалването поред по-горната инстанция.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие по въпроса „какво е действието на вписването на исковата молба за делба“със задължителна съдебна практика – т.2 на ТР 3/2009 год. на ОСГК на ВКС. Изводите на решаващия съд , че вписаната искова молба за делба , предхождаща по дата вписването на исковата молба по иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД , има само оповестително действие , е В РАМКАТА НА СПОРА доколко вземането за уравнение на дяловете по решението по извършване на делбата може да се счита обезпечено и от защитното действие на вписването, което действие , според законодателя , е предвидено относно споровете за правото на собственост и други вещни права , предмет на цитираното ТР 3/2009 год. на ОСГК на ВКС, без коментар относно защита на облигационни вземания чрез оповестително – защитното действие на вписването.
В тази насока на разсъждения следва да се приеме , че и въпросът налице ли е обезпечителна нужда от налагане на възбрана в случаите , при които вписването на исковата молба има оповестително – защитно действие не може да обуслови извод, че въззивния съд е произнесъл решението си в противоречие с разясненията на ТР 6/14.03.2014 година на ОСГТК на ВКС. Данните по делото сочат , че възбраната е наложена по отношение на спорния недвижим имот от ЧСИ в хода на предприетото индивидуално принудително изпълнение, образувано на основание признато/ с влязло в сила решение/ облигационно вземане за дължимите суми по уравнение на дяловете в делбата , и която възбрана съгласно чл. 114 б.“б“ изр.последно ЗС не може да противопостави последващо, на вече вписаната искова молба по чл. 19 ал.3 ЗЗД , придобити вещни права от публична продан на ищците по иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД. Т.е. в хипотезата с вписването на исковата молба за делба оповестително – защитното действие е в рамките на защитата на вещните права .
Касационното обжалване не може да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса : когато вписаната искова молба по чл. 114 ЗС има оповестително – защитно действие и е недопустима възбрана / т.1 на ТР 6/2014 год. на ОСГТК на ВКС / за противопоставимостта на правата на съделител да получи присъдената му сума за уравнение на дяловете , извън хипотезите на 349 ГПК/ чл. 288 ал.1 ГПК- отм./ чрез изпълнителен лист по реда на частното принудително изпълнение спрямо имотите, постановени в дял на осъдения съделител, по отношение правата на купувачите по предварителен договор, вписали искова молба по чл. 19 ал.3 ЗЗД срещу продавача –несобственик за същия имот след вписване на исковата молба за делба и конституирани като трети лица помагачи в делбата на страната на съделител-обещател ? Противопоставимостта на права с оглед конкуренция на вписване касае само вещни права , и може да бъде от значение за принудителното изпълнение на парично вземане , но не в смисъла на поставения въпрос.
Не може да бъде допуснато касационното обжалване и по въпроса решението за делба обвързва ли със силата на пресъдено нещо третите лица помагачи относно постановения осъдителен диспозитив за уравнение на дяловете на съделителите или то има обвързваща сила за помагачите само по отношение поставянето в дял на имотите на страната , на която подпомагат ? Въпросът е изцяло неотносим към спора за собственост. Третите лица помагачи в процеса не са главна страна , а подпомагаща главната .Само главната страна е обвързано от силата на пресъдено нещо. И. въпрос нито е в контекста на приложена конкретна правна норма , обусловила решението на въззивния съд , нито почива на законова разпоредба, за да бъде искано тълкуване по точното и приложение.
На въпросите вземането за парично уравнение на дяловете на съделител обезпечено ли е от оповестително – защитното действие на вписаната искова молба за делба и противопоставимо ли е вземането за парично уравнение на дяловете на съделител, удовлетворено чрез публична продан от ЧСИ имоти на длъжника , съделител на последващи претенции на трети лица-помагачи върху същите имоти ? поставени при една различна формулировка, вече има изложени съображения, който са относими и към тези два въпроса, поради което те също не могат да бъдат основание за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 209/ 13.01.2016 година на Г. Г. К.-С. и Р. Ж. С., и двамата от [населено място], подадена чрез адв. Е. С. АК – В. срещу въззивно Решение Nо 195 от 27.11.2015 година, постановено по гр.д. Nо 398/2015 година на АС-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :