3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 30.11.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 3848 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
С определение №278, постановено на 28.05.2018г. от тричленен състав на ВКС, І ГО по гр.д.№5042/2017г. е оставена без разглеждане касационна жалба с вх.№25249 от 11.09.2017г., подадена от Б. К. В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, II състав, №1255 от 19.07.2017г. по в.гр.д.№973/2017г., с което е потвърдено решението на Варненския районен съд №646 от 202.2017г. по гр.д.№2578/2016г., производството по гр.д.№5042/2017г. по описа на ВКС, ГК, Първо ГО е прекратено и Б. К. В. е осъден да заплати на Д. Т. Я. и Я. Т. Я. направените по делото разноски.
Определението е обжалвано от Б. К. В. с оплаквания, че същото е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че цялото вземане на ищците е в размер на 6991.20лв., от които обаче е уважена само част от претенцията. С оглед на това твърди, че изводът на тричленния състав на Първо ГО на ВКС в обжалваното определение, а именно че всеки един от исковете е с цена под 5000лв., е неправилен. Поддържа също така, че неправилно е осъден да заплати на другата страна направените по делото разноски, тъй като въззивният съд изрично е посочил, че постановеното от него решение подлежи на обжалване и той се е възползвал от тази възможност.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответниците по частна жалба Д. Т. Я. и Я. Т. Я. изразяват становище, че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода, че подадената от Б. К. В. касационна жалба срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, II състав, №1255 от 19.07.2017г. по в.гр.д.№973/2017г. следва да бъде върната поради недопустимост на касационното обжалване, тричленният състав на І ГО на ВКС е приел, че в случая са предявени субективно съединени осъдителни парични искове с правно основание чл.74 ЗС, всеки един от които е с цена под 5000лв. съобразно уточнението на исковата молба с молба вх.№13597 от 15.03.2016г., намираща се на лист 14 от първоинстанционното производство, т.е. цената на исковете не надхвърля като стойност границата, над която съгласно чл.280, ал.2 ГПК е допустимо касационно обжалване на въззивни решения по граждански дела.
Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина, че на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК, предишна ал.2 в редакцията от ДВ.бр.50/2015г., приложима в настоящия случай с оглед датата, на която е подадена касационната жалба, подлежат само решенията по въззивни дела с цена на иска над 5000лв., каквато хипотеза в случая не е налице.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че касационното обжалване следва да се приеме за допустимо, тъй като цялото предявено от ищците вземане е в размер на 6991.20лв.
Първоначално исковете са предявени от трима ищци – Т. Я. Ж., Д. Т. Я. и Я. Т. Я., и както е посочено и в обжалваното определение, претенциите на всеки един от ищците са уточнени по размер с молба от 15.03.2016г. Посочено е, че Т. Ж. претендира сума в размер на 4660.80лв., а Д. Я. и Я. Я. – по 1165.20лв. Действително по реда на чл.74 ЗС ищците са претендирали общо сума в размер над 5000лв., но при условията на субективно съединяване, като всеки един от тях е претендирал сума в определен размер под 5000лв. Дори след смъртта на Т. Ж. и след разпределяне на неговата претенция между Д. Я. и Я. Я. по реда на чл.227 ГПК, размерът на претенцията на всеки един от ищците /Д. Я. и Я. Я./ поотделно е под 5000лв., т.е. цената на всеки един от предявените искове е под установения в чл.280, ал.2 ГПК размер.
Всяка отделна претенция за заплащане стойността на извършените подобрения е самостоятелна, доколкото и фактическите твърдения могат да бъдат различни по различните претенции, а дори и при идентичност на обстоятелствата, на които се основават исковете, изводите на съда досежно основателността на претенцията на всеки един от ищците могат да бъдат различни. Исковете на всеки един от ищците могат да бъдат разглеждани в самостоятелно исково производство, като всеки един от тези искове има самостоятелен предмет дори при субективното им съединяване, с оглед на което тезата за общо определяне на цената на иска за всички искове не може да бъде споделена.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, касаещо частта от обжалваното определение, с което на противната страна са присъдени направените по делото разноски.
Действително в постановеното от въззивния съд решение е посочено, че същото подлежи на касационно обжалване, но преценката за допустимостта на касационната жалба се основава не на отбелязването, което въззивният съд прави при постановяване на решението си, а на установеното в процесуалния закон правило /чл.280, ал.3, предишна ал.2 ГПК/, което е категорично. Тази преценка следва да бъде направена не само от съда, но и от страната, при съобразяване на процесуалните правила. Извършеното от въззивния съд отбелязване, касаещо обжалваемостта на постановения от него акт, не обвързва нито ВКС, нито страните в производството и не представлява основание за освобождаване от задължението за заплащане на разноски по реда на чл.78 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №278/28.05.2018г. на тричленен състав на ВКС, І ГО, постановено по гр.д.№5042/2017г.
ОСЪЖДА Б. К. В. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Д. Т. Я. и Я. Т. Я. сумата 200лв. /двеста лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: