2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
гр. София 30.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 4162 / 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
[община] е обжалвала въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 89 от 11.05.2016г. по гр.д.№ 130/2016г.
Касационната жалба вх.№ 5333/27.06.2016г. е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК предвид предмета на делото – положителен установителен иск за собственост, поради което е процесуално допустима.
Ответниците А. Й. Б. – П., П. Й. Б., Д. Й. Б., Л. С. Б. , Д. С. Г. и Е. С. Г. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е потвърдил решението на Пловдивския окръжен съд № 1881/03.12.2015 г., постановено по гр.д. № 2978/2014 г., с което е признато за установено по отношение на [община], ищците А. Й. Б. – П., П. Й. Б., Д. Й. Б., Л. С. Б. , Д. С. Г. и Е. С. Г. са собственици по силата на наследство и реституция на частта от отчуждения по ЗОЕГПНС от наследодателката им Л. И. П. по мъж Г. , незастроен имот, очертан с контури по точки 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-1 в скица-приложение 1 към допълнителното заключение на вещото лице от 28.09.2015 г., попадаща в УПИ ХІ-баня, търговия, кв. 54 по плана на[жк]– север” [населено място]” , одобрен съд заповед № 1943 от 15.11.1984г.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване и намира следното:
Правният въпрос „нищожна ли е делбата на съсобствен имот , извършена без участие на държавата, ако имотът е станал държавна собственост преди приемане на ЗВСОНИ” е неотносим за делото, защото делбата от 16.02.1949 г. , по силата на която наследодателката на ищците по настоящото дело Л. П. е получила в дял реална част с площ от 6040 кв.м. от нивата от 28 дка., е извършена преди отчуждаване на имотите. На основание §52 ППЗОЕГПНС отчуждените имоти стават собственост на държавата от датата на постановлението на Министерския съвет, освен ако в същото постановление или с отделно такова не е посочена друга дата. В случая имотите са отчуждени с ПМС №20 от 04.08.1949г. и не е посочена друга дата на влизането му в сила, следователно то не предхожда делбата и към момента на извършването й държавата не е била съсобственик.
Правният въпрос „ допустимо ли е в производство по чл. 108 ЗС да се предявят претенции за ревандикация на реална част от имот , съответстваща като квадратура на квотата в съсобственост в недвижим имот”, е обуславящ за делото, но е разрешен в съответствие с приетото в ТР № 8/23.02.2016 г. на ВКС, ОСГК. В тълкувателното решение е прието, че искове за собственост на реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или ЗВСВНОИ по З. и др. са допустими, дори и когато тази част не е заснета като самостоятелен имот в кадастралния план или в кадастралната карта, не е проведена административна процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастралните регистри и не е предявен иск по чл. чл. 53 ал.2 ЗКИР сега чл. 54 ал.2 ЗКИР.
Правният въпрос „нарушен ли е принципът на диспозитивното начало в гражданския процес ако съдът е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала” не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. Съдът е определил правилно предмета на спора въз основа на твърденията в исковата молба, а те са, че наследодателката на ищцата е придобила по силата на делбата реален дял – дворно място от 4800 кв.м., която делба е зачетена от държавата със съставяне на акт за държавна собственост № 1189 от 16.02.1951г. и са настъпили предпоставките за възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ от поземлен имот с идентификатор 56784.531.2258 в частта, свободна за застрояване. Именно тези твърдения са обсъдени в мотивите на въззивното решение, в които липсват изводи на съда по отношение на факти от основанието на иска, които да не се съдържат в исковата молба и не е налице противоречие с представената от касатора съдебна практика на ВКС. Посочването в в ПМС 29 от 04.08.1949г., че се утвърждава решението на комисията по чл.11 ЗОЕГПНС за отчуждаване на 2/7 идеални части от нива от 28 дка в кв. Б. –П. не води до извод, че е отчуждена идеална , а не реална част, тъй като към момента на приемането на ПМС 29/1949г правото на собственост вече се е трансформирало по силата на извършената делба от идеална част в право на собственост на реален дял, представляващ самостоятелен обект .
Няма основание да се приеме, че е налице съмнение за недопустимост на решението поради разглеждане на иск на непредявено основание, както се поддържа от касатора. Твърденията в исковата молба са, че ищците са собственици по реституция на основание ЗВСОНИ на реална част от поземлен имот с идентификатор 56784.531.2258 , която не е застроена и отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел както и че [община] е съставила акт за частна общинска собственост за този имот, с което оспорва правата на ищците, а искането до съда е да се установят правата на ищците. При това съдържание на обстоятелствената част на исковата молба и петитума, уважавайки положителен установителен иск за собственост на основание чл. 124 ал.1 ГПК, апелативният съд не е разгледал иск на непредявено основание, защото при правната квалификация са отчетени точно както фактите , изложени в обстоятелствената част на исковата молба, така и искането до съда.
С оглед на изложеното, не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата А. Й. Б.-П. следва да се присъдят разноските за касационната инстанция, които са в размер на 2000 лв. и представляват платен адвокатски хонорар по договор за правна защита от 30.06.2016г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 89 от 11.05.2016г. по гр.д.№ 130/2016г.
Осъжда [община] да заплати на А. Й. Б. – П. сумата 2000 лв. /две хиляди лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: