О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 30.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 29.05.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2651/2014 година
Производството е по член 274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№3424/21.03.2014г.,подадена от ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ,чрез пълномощника му адвокат К. С.,против определение №548/07.03.2014г. на Софийски апелативен съд,ГК,8 състав,постановено по гр.д.№2695/2012г. по описа на същия съд,с което се оставя без разглеждане молба от 04.07.2013г.,издадена от ЗАД [фирма] [населено място] за допълване на въззивното решение,на основание член 250 от ГПК чрез отмяна на нотариален акт №106 т.1,рег №1544,дело №9682004 и актовете за поправка на същия №166 от 27.04.2004г. и №181 от 8.12.2004г.
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба Г. Я. А.,чрез пълномощника си адвокат С. Р. М.,в писмения си отговор,моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е депозирана в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е неоснователна.
В определението,предмет на настоящата частна жалба,въззивният съд е приел,че подадената молба за допълване на влязлото в сила въззивно решение,е постъпила след изтичане на установения в закона едномесечен срок,поради което ,като процесуално недопустима, я оставя без разглеждане.
Видно от данните по делото,с молба вх.№7636 от 04.07.2013г., подадена от ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ,гр.София до Софийски апелативен съд,ГО,8 състав по гр.д.№2695/2012г. по описа на същия съд,е отправено искане до съда/цитирам/:”моля да се произнесете изрично и да отмените нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание реализирано право на строеж №106,том І,рег.№1544,дело №96 от 2004г и последващите актове за поправка на същия №166/27.04.2004г. и №181/08.12.2004г. легитимиращи ответника Г. А. като собственик на собствения на Дружеството-ищец офис №3,като изрично разпоредена законова последица от уважаването на предявения положителен установителен иск за признаване на правото на собственост на ЗАД А. България”.
С обжалваното въззивно определение,правилно и законосъобразно,съдът е приел,че е сезиран с молба за допълване на въззивното решение по член 250 от ГПК,поради което при проверка на нейната допустимост,с оглед на предвидения в тази разпоредба на процесуалния закон едномесечен преклузивен срок, е установил,че същата е постъпила след изтичането му и като процесуално недопустима е оставена без разглеждане.
Съгласно разпоредбата на член 250 ал.1 изр. първо страната може да поиска да бъде допълнено решението,ако съдът не е се е произнесъл по цялото й искане.Непълно е съдебно решение,с което съдът се е произнесъл по част,а не по целия спорен предмет.Цитраното по-горе съдържание на искането на молителя в подадената молба инициира производство по член 250 ГПК,тъй като със същата се иска от съда да допълни решението си,като се произнесе по отмяната на посочения нотариален акт,произтичащо като законова последица от уважаването на предявения установителен иск.Молбата може да се подаде в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила.
В настоящия случай,дружеството-молител е било уведомено за постановеното въззивно решение на 21.01.2013г.,а последното е влязло в сила на 29.04.2013г.- с постановяването на определение №186 от 29.04.2013г. по гр.д.№2167/2013г. по описа на ВКС,ІІго,с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Молбата по член 250 от ГПК е депозирана пред Софийски апелативен съд на 04.07.2013г.,след изтичане на едномесечния срок,предвиден и в двете горепосочени хипотези,поради което се явява процесуално недопустимо и правилно въззивният съд, с обжалваното въззивно определение, я е оставил без разглеждане.
Неоснователни са оплакванията на дружеството-жалбоподател,че са неправилни мотивите на въззивния съд,че не се касае в случая за очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивно решение.Това е така,защото очевидната фактическа грешка е несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на решението,т.е. на практика това обяснение е,че фактическа грешка в съдебно решение е налице,когато има противоречие между приетото в мотивите и диспозитива,в какъвто смисъл е и посоченото от въззивния съд в тази връзка в мотивите на обжалваното определение.
Наред с това,неоснователно е и оплакването в частната жалба,че съдът без основание не е обсъдил искането на молителя за тълкуване на решението по реда на член 251 от ГПК.Преди всичко,видно от съдържанието на депозираната пред въззивния съд молба,не е налице такова искане,макар че въззивният съд,с обжалваното определение,изрично е посочил,че не е налице хипотезата на член 251 ГПК,тъй като диспозитива на съдебното решение не е неясен и не се нуждае от тълкуване.Това е така,защото критерии за допускане на тълкуването са неясност,противоречие и двусмисленост,а не нерешени въпроси,като на тълкуване подлежи само диспозитивът на решението.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №548/07.03.2014г. на Софийски апелативен съд,гражданска колегия,8 състав,постановено по гр.д.№2695/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: