О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 31.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2625 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 7201 от 12.ІХ.2016 г. на варненското [фирма], подадена против решение № 264 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 8.VІІІ.2016 г., постановено по т. д. № 282/2016 г., с което е било потвърдено в обжалваните негови части първоинстанционното решение № 1 на Смолянския ОС от 4.І.2016 г. по т. д. № 11/2014 г. С последното, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен иск на това д-во с правно основание по чл. 694 ТЗ, предявен срещу ответното [фирма] (в Н.)-гр. П., за признаването за установено, че последното дължи на търговеца настоящ касатор следните суми по влязла в сила съдебна спогодба по т. д. № 166/2011 г. по описа на Софийския ОС:
1./ В размер на 1 639 891.67 лв., представляваща законна лихва за периода 4.Х.2009 г. – 30.ІV.2013 г. върху главница от 4 427 775 лв.;
2./ В размер на 1 713 548.90 лв., представляваща договорна неустойка за периода 7.ІV.2012 г. – 30.ІV.2013 г.
Отделно от това със същото решение на първостепенния съд спрямо настоящи касатор и ответното по исковата му молба [фирма] (в Н.) са били уважени отрицателни установителни искове на 10 физически лица /9 от които поданици на О. Кралство Великобритания и С. И., а един – гражданин на Република И./ с правно основание по чл. 694, ал. 1 ТЗ: досежно несъществуване на приетите с Определение № 54/1.І.2014 г. на Смолянския ОС по т. д. № 211/2012 г. вземания на настоящия касатор срещу този длъжник в пр-во по несъстоятелност, а именно: главница от 4 427 775 лв., ведно със законната лихва за забава върху същата в размер на 541 462 лв. и разноски по съдебна спогодба помежду им в размер на 90 000 лв.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон /чл. 486, ал. 2 ТЗ, както и чл. 536, ал. 2 ТЗ/, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъде уважен предявеният от [фирма] положителен установителен иск и съответно, като неоснователен, да бъде отхвърлен предявеният срещу него насрещен установителен иск, както и да се присъдят всички направени от смолянския търговец разноски по водене на делото в трите съдебни инстанции.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл „неправилно” по следните три материалноправни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по които „липсва съдебна практика”:
1./ „Води ли до недействителност на записа на заповед посочването в него на два различни падежа, при положение че в записа не са уговорени частични плащания?”;
2./ „Следва ли, при липсата на задължение на издателя да извършва частични плащания, съществуващите в записа на заповед две различни дати за падеж на единното и неделимо задължение да се считат за „последователни падежи” – по смисъла на чл. 486, ал. 2 ТЗ?”;
3./ „Следва ли наличието на две отделни дати на падеж в записа на заповед, без да е поето задължение за извършване на частични плащания, да се счита за неяснота относно падежа и води ли това до липса на падеж, в хипотезата на чл. 536, ал. 2 ТЗ?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК 10-мата ответници по касация С. М. Х., К. М. Р., М. Р. Р., Д. Е. М., Е. Ф. М., Т. К., Т. П., Б. Д. М., Д. Л. Г., както и Д. О. /първите 9-ма поданици на О. Кралство Великобритания и С. И., а последният – гражданин на Република И./ писмено са възразили чрез двамата техни общи процесуални представители по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на смолянското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
За да отхвърли положителния установителен иск на варненското [фирма] с правно основание по чл. 694, ал. 1 ТЗ, Пловдивският апелативен съд е приел, че при определен в текста на процесния запис на заповед от 3.ІV.2006 г. падеж на датата 4 септември 2009 г., но също и такъв падеж с месец по-късно – съответно в горния десен ъгъл на същата ценна книга, реално липсва определен по правилата на чл. 486, ал. 1 ТЗ падеж, поради което въпросният менителничен ефект е нищожен по силата на закона, не е породил правни последици и затова е невъзможно да бъде цедирано вземане, което произтича от нищожен запис на заповед, а – на това основание – нищожна се явява и последващата спогодба, постигната по гр. дело № 166/2011 по описа на Софийския ОС.
В процесния случай извън общото си твърдение „за липса на съдебна практика” по релевираните в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата три материалноправни въпроса, касаторът [фирма]-гр. В. не е навеждал каквито и да било доводи в подкрепа на теза за непълнота, неяснота или съществуващо противоречие в материалните закони, относими към разрешаването на спора, въведен с исковете по чл. 694 ТЗ. Относимо към релевираните в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК три прави въпроса е постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 77/14.VІІІ.2015 г. на състав на І-во т.о. на ВКС по т. д. № 1156/2014 г., с което дословно се приема, че: „Менителничните ефекти са формални писмени актове и спрямо тях се поставят строги изисквания за форма и за наличие на определени реквизити на акта, за държанието на които законът установява императивни норми. Строго формалният режим за валидност на записа на заповед, установено от закона, включително за определяне на падежа /чл. 535, т. 3, във вр. чл. чл. 486, ал. 1 и чл. 537 ТЗ/ налага извод, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване”. С оглед гореизложеното, а и предвид съвършено ясната редакция на разпоредбата на чл. 486, ал. 2 ТЗ /във връзката й с текста на чл. 537 ТЗ/, по необходимост се налага извод, че в процесната хипотеза не е налице основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол по отношение атакуваното решение № 264 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 8.VІІІ.2016 г., постановено по т. д. № 282/2016 г. В заключение, погрешното отъждествяване от касатора [фирма]-гр. В. на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 264 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 8.VІІІ.2016 г., постановено по т. д. № 282/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2