1
4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 05.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова ч.гр.дело № 2134 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Подадена е частна жалба от П. Л. М., чрез адв. С. А., против определение № 7581 от 20. 03. 2019 г. по гр. д. № 3492/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, II „Е“ състав в частта, с която е оставена без уважение молбата на П. Л. М. по чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на решение № 520 от 23. 01. 2019 г. по гр. д. № 3492/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, II „Е“ с-в в частта за разноските, чрез увеличаване размера на присъдената в полза на частния жалбоподател сума от 300 лв. на 470, 88 лв. (до минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение за въззивното производство). Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението, поради постановяването му в нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се иска отмяната му в обжалваната част и допълнително присъждане на сумата 170, 88 лв.
Подадена е частна жалба от К. С. М. и С. П. М., чрез адв. С. М., срещу с същото определение в частта, с която е допълнено, на осн. чл. 248 ГПК, решение № 520 от 23. 01. 2019 г. по гр. д. № 3492/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, II „Е“ с-в в частта за разноските, като К. С. М. и С. П. М. са осъдени да заплатят на П. Л. М. сумата 850 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството по гр. д. № 51361/2016 г. на СРС. Поддържа се недопустимост на същото, поради постановяването му в нарушение на чл. 80 ГПК – разглеждане на молбата по чл. 248 ГПК, въпреки непредставяне своевременно на списък с разноските, и при несъобразяване с ТР № 682013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 11. Иска се обезсилването му.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие следното:
Частната жалба на П. Л. М. е допустима, а разгледана по същество – основателна.
За да остави без уважение подадената от П. М. молба по чл. 248 ГПК над сумата 300 лв. съставът на въззивния съд е приел, че платеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 850 лв. не съответства на фактическата и правна сложност на делото, направеното от К. и П. М. възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно, поради което в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв. Изводите не съответстват на указанията по приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, дадени с ТР № 6/2013 г., т. 3, според които при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност, съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер, както и на нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед цената на иска (3441,10 лв.), минималният размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция възлиза на 470, 88 лв., а не на 300 лв. Като незаконосъобразно в обжалваната от П. М. част, въззивното определение следва да бъде отменено в същата и в полза на частния жалбоподател бъде присъдена допълнително сумата 170, 88 лв. разноски за въззивната инстанция, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение.
Частна жалба на К. С. М. и С. П. М. е допустима, но неоснователна.
За да уважи молбата на П. Л. М. по чл. 248 ГПК, за допълване на постановеното въззивно решение в частта за разноските, като бъдат осъдени ищците да заплатят на ответника по иска П. Л. М. сумата 850 лв. разноски за първоинстанционното производство, съставът на въззивния съд е приел, че молителят е направил своевременно искане за присъждане на всички разноски по делото, включително и направените в първоинстанционното производство, че претенцията му е основателна съобразно чл. 78, ал. 4 ГПК, че насрещната страна не е направила възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на присъждане подлежи пълният размер на платеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство, възлизащ на сумата 850 лв. Изводите на съда са съобразени с разпоредбите на чл.чл. 78 и 80 ГПК. Неоснователен е доводът за недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК, поради несвоевременно представяне на списък по чл. 80 ГПК от молителя. Съгласно ТР № 6/2013 г., т. 8, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата по чл. 248, ал. 1, пр. 1 ГПК, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. Правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване. В случая съдът въобще не се е произнесъл по своевременно заявената претенция на въззивника П. М. за присъждане на сумата 850 лв. разноски за първоинстанционното производство, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение, поради което правилно молбата му е квалифицирана по чл. 248, ал. 1, пр. 1 ГПК – за допълване на въззивното решение в частта за разноските. Независимо от това, следва да се посочи, че молителят П. М. е представил своевременно, в проведеното на 9. 11. 2018 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, списък по чл. 80 ГПК (л. 63 от делото на СГС).
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 7581 от 20. 03. 2019 г. по гр. д. № 3492/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, II „Е“ състав в частта, с която е оставена без уважение молбата на П. Л. М. по чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на решение № 520 от 23. 01. 2019 г. по гр. д. № 3492/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, II „Е“ с-в в частта за разноските, чрез присъждане допълнително на сумата 170, 88 лв. (над присъдените 300 лв.) разноски за въззивното производство И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК, решение № 520 от 23. 01. 2019 г. по гр. д. № 3492/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, II „Е“ с-в в частта за разноските, като осъжда К. С. М. и С. П. М. да заплатят на П. Л. М. допълнително сумата 170, 88 лв. (над присъдените 300 лв.) разноски за въззивното производство, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7581 от 20. 03. 2019 г. по гр. д. № 3492/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, II „Е“ състав в частта, с която е допълнено, на осн. чл. 248 ГПК, решение № 520 от 23. 01. 2019 г. по гр. д. № 3492/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, II „Е“ с-в в частта за разноските, като К. С. М. и С. П. М. са осъдени да заплатят на П. Л. М. сумата 850 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството по гр. д. № 51361/2016 г. на СРС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: