О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 07.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4391 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 2292 от 03.09.2018 г. по гр.д. № 3339/2017 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение № 8735 от 01.12.2016 г. по гр.д. № 1362/2015 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният иск на М. А., гражданин на С., против Прокуратурата на Република България за обезщетение на причинените му неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в размер на 10000 лева, ведно със законната лихва от 31.01.2013 г. до изплащането.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд в уважената част е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по уточнения от настоящия състав на Върховния касационен съд материалноправния въпрос относно понятието „справедливост”, изведено като принцип при определяне на конкретен размер на обезщетението за неимуществени вреди в чл.52 ЗЗД, който според касатора е решен в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния съд в т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т.3 и т.11 на ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК, т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и приложените съдебни решения на Върховния касационен съд.
От М. А. чрез адвокат И. И. от АК-София е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и претендира адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв, тъй като е бил представляван безплатно, без да уточнява коя конкретна хипотеза в закона е налице, за да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение от съда.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като на ищеца е повдигнато обвинение на 21.07.2010 г. за престъпление по чл.321, ал.3, вр.с ал.1, вр. чл.277а, ал.3 вр. ал.1, вр. чл.278а, ал.3, вр. с ал.1 НК и е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, изменена от съда на 27.12.2010 г. в „домашен арест”, а на 03.09.2011 г. в „подписка”, но наказателното производство е прекратено с постановление от 16.01.2013 г. на прокурор от СГП поради несъставомерност на деянието, с което е отменена и мярката по отношение на М. А.. Съобразявайки конкретните обстоятелства за продължителността на наказателното преследване – две години и половина, наложените мерки за неотклонение до прекратяване на разследването и ограничаване правото на свободно придвижване, с оглед на доказаните по делото неблагоприятни за здравето на пострадалия последици – безсъние, нервност и силен стрес, както и настъпилите трагични събития в семейството през същия период, според съда, справедливото обезщетение на причинените неимуществени вреди е в размер на 10 000 лева.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос относно понятието „справедливост”, изведено като принцип при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди в чл.52 ЗЗД. Поставеният въпрос обуславя изхода на делото и крайните изводи на съда, но е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, формирана с ППВС № 4/23.12.1968 г.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2292 от 03.09.2018 г. по гр.д. № 3339/2017 г. на Апелативен съд София.
Прокуратурата на Република България не дължи държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.