Определение №191 от 8.3.2010 по ч.пр. дело №745/745 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н  И Е
 
№ 191
 
София, 08.03.2010 година
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари  две хиляди и  десета  година в състав:
                                   
                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИО БОБАТИНОВ
                                           ЧЛЕНОВЕ:    ВАНЯ АЛЕКСИЕВА          
                                                                     МАРИЯ СЛАВЧЕВА
     
при  участието на секретаря   
в присъствието на  прокурора
изслуша докладваното  от  съдията М.Славчева 
ч.т.дело №  745/2009 г.
 
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “М” Е. против определение № 125 от 29.06.2009 г. по ч.гр.д. № 272/2009 г. на Хасковския окръжен съд, с което се оставя без уважение частната му жалба срещу определение от 09.04.2009 г. по гр.д. № 954/2009 на Хасковски районен съд. С него е допуснато обезпечение на предявения от В. Г. М. срещу жалбоподателя иск чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.д. № 536/2008 г. на ЧСИ С. П. – реги. № 874 с район на действие ОС-Хасково.
С частната касационна жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост.
В депозираното по делото съгласно изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение частният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение с твърдението, че произнасянето от касационния съд по въпроса за наличието на процесуалните и предпоставки за допускане на обезпечение на иск, допустимостта на който налага произнасяне по въпроси на “процеса относно процеса”, ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба В. Г. М. не е изразил становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК относно допустимостта и основателността на частната касационна жалба.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима.
Определението на въззивната инстанция, с което се е произнесла по законосъобразността на определението по чл. 389 ГПК, постановено от първоинстанционния съд, не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство и при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена или отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред която делото е висящо.
Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд по обезпечение на иска произтича от закона – чл. 396 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК /отм./, приложение намира Тълкувателно решение № 1/2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, т. 6, съобразно което определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу допуснатото обезпечение, като е проверил първоинстанционното определение и не се е произнесъл за първи път по искането за обезпечение на иска.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че частната касационна жалба е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. С оглед извода за недопустимост на частната касационна жалба не следва да се обсъждат доводите на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване.
Изложеното дава основание на настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, да приеме, че поради процесуалната й недопустимост, частната жалба следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното настоящият състав на Второ отделение при Търговска кfлегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на “М” Е. <Еоод&@Е. против определение № 125 от 29.06.2009 г. по ч.гр.д. № 272/2009 г. на Хасковския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението до страните.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top