О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София 10.02.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1379/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. И. П. и Е. И. П., двамата от град С., подадена от пълномощника им адвокат Ф, срещу въззивно решение от 25.03.2009 г. по гр. дело №2890/2007 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 30.05.2007 г. по гр. д. №2537/2006 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите срещу М. на и. и е. искове с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 200 лв. и за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв. Въззивният съд е приел, че когато поради неотчитането със средство за търговско измерване не е заплатена потребена електрическа енергия съответното предприятие – продавач прекъсва снабдяването с електрическа енергия, а не министерството – ответник. По тази причина не е доказано наличието на връзка между отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, съответно прекъсване в електрозахранването в имота на ищците и претендираните вреди.
Ответникът по касационната жалба М. на и. , е. и туризма, град С., не е заявил становище.
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси относно необходимостта да бъде съобразена доказателствената сила на представените по делото документи за установяване наличие на причинна връзка между действия на служители на ответника и причинените вреди. Посочени са четири решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 25.03.2009 г. по гр. дело №2890/2007 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от касаторите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС – ТР №3/2005 г. ОСГК на ВКС, нито са разрешавани противоречиво от съдилищата. В съответствие с сочената практика е преценена доказателствената сила на представените по делото писмени доказателства. Тя е съобразена и относно това, че правото за обезщетяване е налице само при пълно доказване на всички елементи на гражданския деликт. Държавата отговаря по реда на ЗОДОВ за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Установяването само на един елемент от фактическия състав на отговорността на държавата – причинени вреди не е достатъчно. За да има отговорност за вреди е необходимо деянието на служители на ответника – в случая М. на и. , е. и туризма да е причинило вредоносния резултат. Само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.03.2009 г. по гр. дело №2890/2007 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.