ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 191
София. 23.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 23 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 63 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. газ ООД-Пловдив против решение № 494/6.11.2008 г. по гр.д. № 256/2008 г. на Пловдивски АС, с което е оставено в сила решение № 42/25.01.2008 г. по т.д. № 309/2007 г. на Пловдивски ОС, с което се прекратява на основание чл.398б,ал.3 ГПК-отм. Б. газ ООД-Пловдив по искане на М. ООД-Пловдив, взискател на съдружника В. Г. К. по изп.д. № 209/2007 г. на ЧСИ Др. М. с район на действие ОС-Пловдив.
В изложението по реда на чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси: “как следва да бъде изчислен дела на съдружника-длъжник при производството по чл.398б ГПК-отм., относно обстоятелството след като до приключване на делото е заличен като съдружник в дружеството длъжника и е изплатен дела му следва ли дружеството да се обяви в ликвидация”. Посочва се, че по тези въпроси били налице и трите предпоставки на чл.280,ал.1 ГПК. Приложени са: “решения на ВКС и други съдилища решени противоречиво”.
Чл.280,ал.1,т.1 ГПК включва задължителната практика на ВС и ВКС, както и практиката на тричленните състави на ВКС по новия ГПК, но такава не е посочена.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин, и по който въпрос няма установена практика от ВКС. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК са представени: определение по чл.288 ГПК на ВКС-ІІ т.о. /по него съществените въпроси са други/, две решения на апелативни съдилища за които няма данни, че са влезли в сила и Р № 347/4.05.2005 г. по т.д. № 631/2004 г. на ВКС-ІІ т.о. Само последното решение е влязло в сила, но по него същественият въпрос е друг, а именно: Констатациите на съдия изпълнителя за връчване изявлението на взискателя за прекратяване участието на съдружника-длъжник в дружествата и за изтичане на законовия тримесечен срок без да е удовлетворен кредитора, обективирани в протокола за овластяване на взискателя да упражни по съдебен ред потестативното си право за прекратяване на дружествата, са само предпоставка за издаването на постановлението по чл.398б,ал.3,изр.2 ГПК-отм. Законосъобразността на този акт на съдия изпълнителя не може да се проверява в производството по чл.398б,ал.3 ГПК.
По принцип следва да се има предвид, че въпреки, че в чл.398б ГПК се говори за изпълнение върху дял и на ограничено отговорен съдружник в О. , цялата процедура всъщност е насочена към изпълнение върху ликвидационния дял на съответния съдружник.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното посочване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не са посочени и мотивирани нито един от тези случаи.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 494/6.11.2008 г. по гр.д. № 256/2008 г. на Пловдивски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: