О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
гр. София, 15.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 1306/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. А. Г. от [населено място] срещу решение № 959 от 01.06.2018г., постановено по в.гр.д.№ 2315/2017г. на Варненския окръжен съд, имащо характер на определение, в частта, с която е оставена без уважение молбата ? за допълване на решение № 158 от 02.02.2018г., постановено по в.гр.д.№ 2315/2017г. на Варненския окръжен съд в частта за разноските /със същото решение съдът се е произнесъл и по молба по чл.247 ГПК/.
В частната жалба се правят доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт, респ. за неговата незаконосъобразност.
Ответниците по жалбата С. Д. И., Г. Р. П.-Н., Б. М. С. и Г. М. С. са подали писмен отговор, в който са изразили становище за нейната недопустимост, респ. неоснователност.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в определения от съда срок и срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 ГПК съдебен акт на въззивния съд – ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, т.24, а разгледана по същество жалбата е частично основателна.
С решението от 02.02.2018г., чието допълване е поискано, въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение и вместо него е определил правата на съделителите върху допуснатия до съдебна делба апартамент № 29, находящ се в [населено място], [улица], л.4, вх.Б, ет.4, имот с идентификатор ***** по КККР на [населено място], както следва: 8/144 ид.части за С. Д. И.; 8/144 ид.части за Г. Р. П.-Н., 4/144 ид.части за Н. Г. К.; 2/144 ид.части за Д. М. Г.; 2/144 ид.части за С. М. Г.; 15/144 ид.части за Г. М. С.; 15/144 ид.части за Б. М. С.; 5/144 ид.части за А. И. Г.; 5/144 ид.части за Д. И. Г. и 80/144 ид.части за Е. А. Г., а по отношение на допуснатата до делба нива, представляваща имот № * в землището на [населено място], м.”Ч.” – по 4/36 ид.части за С. Д. И. и за Г. Р. П.-Н., 2/36 ид.части за Н. Г. К.; по 1/36 ид.част за Д. М. Г. и за С. М. Г.; по 3/36 ид.части за Г. М. С., Б. М. С., А. И. Г. и Д. И. Г. и 12/36 ид.части за Е. А. Г..
Въззивното производство е образувано по жалба на Е. А. Г. като нейните искания са уважени частично – не е уважено искането ? за частично обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по отношение на двама от съделителите и за определяне на квота в допуснатия до делба апартамент в размер на 100/144 ид.части. С въззивното решение разноски в полза на жалбаподателката за въззивното производство не са присъдени.
С обжалваното решение съдът е оставил без уважение искането ? за допълване на решението в частта му за разноските по съображения, че съгласно разпоредбата на чл.355 ГПК присъждането на разноски в делбеното производство следва да бъде направено във втората фаза на делбата с постановяване на решението по нейното извършване.
Решението, имащо характер на определение в тази му част, е валидно и процесуално допустимо, но е неправилно, тъй като правилото на чл.355 ГПК, според което в делбеното производство страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им, намира приложение само в случаите, при които решението на първоинстанционния съд по допускане на делбата не е било предмет на последващ инстанционен контрол. При обжалване на същото обаче направените от страните във въззивното, респ. касационното производство разноски се дължат на общо основание съгласно правилото на чл.78 ГПК /в този смисъл е и константната практика на ВКС – опр. № 68 по гр.д.№ 2868/16г., І г.о. и др./, освен в хипотезата, при която въззивното или касационното решение ползва всички страни.
В случая, във връзка с подадената въззивна жалба срещу пъроинстанционното решение по допускане на делбата жалбодателката е направила разноски в размер на 1525 лв. /25 лв. държавна такса и 1500 лв. за адвокатско възнаграждение/, от които съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ответниците по жалбата следва да ? заплатят 762,50 лв. съобразно уважената част от жалбата.
С оглед изложеното, обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и вместо него решението по допускане на делбата следва да бъде допълнено в частта за разноските на основание чл.248, ал.1 ГПК, като ответниците по въззивната жалба следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателката сторените от нея разноски във въззивното производство в размер на 762, 50 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ решение № 959 от 01.06.2018г., постановено по в.гр.д.№ 2315/2017г. на Варненския окръжен съд, имащо характер на определение, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Е. А. Г. за допълване на решение № 158 от 02.02.2018г., постановено по в.гр.д.№ 2315/2017г. на Варненския окръжен съд в частта за разноските и вместо него постановява:
ДОПЪЛВА решение № 158 от 02.02.2018г., постановено по в.гр.д.№ 2315/2017г. на Варненския окръжен съд в частта за разноските като ОСЪЖДА С. Д. И., Г. Р. П.-Н., Д. М. Г., С. М. Г., Г. М. С., Б. М. С., А. И. Г. и Д. И. Г. да заплатят на Е. А. Г. сумата 762,50 лв./седемстотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ разноски за въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: