10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …
София, …………2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3350/2018 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Седмо средно училище „Кузман Шапкарев“ – Благоевград, представлявано от директора Л. С., подадена чрез адв. А. Б., срещу въззивно решение № 2490 от 22.05.2018г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 388/2018 г., с което е потвърдено решение № 2448 от 13.03.2018 г., постановено по гр.дело № 2528/2017 г. на Благоевградския районен съд, с което са уважени предявените от Ц. П. Д. срещу Седмо средно училище „Кузман Шапкарев“ искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, като е признато за незаконно и отменено уволнението й, извършено със заповед № РД-07-1123/07.08.2017 г., издадена от директора на Седмо средно училище „Кузман Шапкарев“ – Благоевград на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ; ищцата е възстановена на заеманата при ответника преди уволнението длъжност – учител с шифър по НКПД 23415002 и Седмо средно училище „Кузман Шапкарев“ – Благоевград е осъдено да й заплати сумата от 4078, 80 лв. – обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 08.08.2017г. до 08.02.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 25.09.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 860, 87 лв. – разноски по делото, а в полза на БРС сумата от 248, 15 лв. – дължими държавни такси по делото. Ответникът е осъден да заплати и сторените от ищцата във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 344, ал.1, т.3, вр. с чл. 225 КТ над уважения размер от 4078 лв. до пълния предявен от 4690, 62 лв. и за дата 07.08.2017 г. не е било предмет на въззивна проверка.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост на решението в частта му съдържаща произнасяне по иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ и за неправилност на решението в останалата част поради нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т. 2 и т. 3 ГПК. Искането е за частично обезсилване в частта по иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ и отмяна на решението в останалата част и отхвърляне на предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поставя следните въпроси: 1.) „Относно задължението на съда да обсъди представените доказателства и доводите на страните във връзка с тях, да изложи свои съображения при обосноваване на фактическите и правни изводи по същество на спора?“, 2.) „За задължението на съда да изложи собствени мотиви, както и за възможността да препрати към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК?“, 3.) „За да е законосъобразен подборът, извършен от работодателя, следва ли същият да спази формална процедура и документиране. В хипотезата на назначена от работодателя комисия по подбора от значение ли е за законосъобразността на подбора работата на комисията и начинът на документирането й? Длъжен ли е работодателят да се съобрази със становището на назначена комисия?“,
4.) „За доказателствената сила на протокола на комисията по подбор, респективно може ли законосъобразността на подбора да се установява чрез разпит като свидетели на лица, които нямат преки впечатления от работата на ищеца, но са били ангажирани с процедурата по подбор?“ и
5.) „Следва ли да се приемат за доказани предпоставките на чл. 225, ал. 1 КТ, и конкретно – времето, през което незаконно уволненият работник/служител е останал без работа, когато той е представил единствено с исковата молба препис /фотокопие/ от трудовата си книжка, от което е видно, че след вписано прекратяване на трудовото правоотношение с ответника – работодател, няма извършени други вписвания за постъпване на работа при същия или друг работодател, без да са ангажирани никакви други доказателства в тази насока, включително и без да е направена от съда констатация по оригинала на трудовата книжка?“
Поддържа се противоречие с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС по първия въпрос, с решение № 108/15.02.2018 г. по гр.д. № 5201/2016 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 244/09.02.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ВКС, Второ т.о., решение № 102/25.11.2016 г. по гр.д. № 1055/2016 г. на ВКС, Второ г.о. по втория въпрос, с решение № 311/24.02.2017 г. по гр.д. № 2333/2016 г. на ВКС, Четвърто г.о. по третия, с решение № 274/16.03.2016 г. по гр.д. № 5031/2015 г. на ВКС,Четвърто г.о. по четвъртия и с ТР № 6/15.07.2014 г. по тълк.д. № 682013 г. на ОСГК на ВКС и с решение № 409/02.12.2014 г. по гр.д. № 2667/2013 г. на ВКС по петия въпрос.
Ответната страна Ц. П. Д., чрез адв. А. Г., в писмен отговор, изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да постанови този резултат въззивният съд е счел за правилни изводите на районния съд и е препратил към мотивите му на основание чл.272 ГПК. Приел е, че предмет на оспорване е законосъобразността на Заповед № РД-07-1123/07.08.2017г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – съкращаване в щата, като съдебният контрол обхваща изследване на въпроса към момента на прекратяване на правоотношението било ли е налице основанието, послужило като мотив на работодателя, за да прекрати правоотношението. Съдът обосновал, че законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на соченото основание – съкращаване в щата, е свързано с кумулативното установяване на следните факти от работодателя – вземане на решение от компетентния орган за съкращаване в щата, извършване на реално, а не фиктивно такова, както и при упражнено право на уволнение на това основание с извършване и на подбор да установи, че същият е извършен законосъобразно по критериите по чл. 329 КТ. Приел е съобразно разясненията, дадени с ТР № 4/2011 г. ОСГК на ВКС, че в случая е налице първата предпоставка за законосъобразното извършване на съкращението, доколкото е налице утвърдено от директора на ответното училище ново щатно разписание от 01.08.2017 г., с което е намален броят на щатовете за длъжността учител в ЦДО и което предвижда за длъжността учител в ЦДУО – начален етап, 11 щатни бройки с код по НКПД 23415002, а по предходното щатно разписание от 01.06.2017 г. е имало 12 длъжности учител в ЦДУО – начален етап, код по НКПД 23415002, предвид което формирал извод, че е извършено реално съкращение на една щатна бройка за длъжността учител в ЦДУО – начален етап. Въззивният съд е приел, че с оглед основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение между страните – чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, по аргумент от чл. 329, ал. 1 КТ, работодателят е длъжен да извърши подбор, а съгласно Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС преценката на работодателя кой от работниците или служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки на законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. При изследване на този въпрос въззивният съд е констатирал, че в процесната уволнителна заповед е посочена длъжност на ищцата – учител в начален етап, вместо длъжността по трудов договор и по щатно разписание – учител ЦДО, и код на професията по НКПД – 23305002 (младши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап), вместо 23415002 – учител начален етап на основно образование. Относно възражението на ищцата за лицата, участващи в подбора, е разяснил, че при определяне на кръга на лицата, които да участват в подбора се изхожда не от наименованията на длъжностите, а от техните трудови функции, като определящо е не сходството, а дали различията са съществени. Изложил е и съображения за включването в подбора и на работници и служители, попадащи под закрилата по чл. 333 КТ. В този смисъл е приел за правилно изключени поради абсолютна закрила Г. С., В. Г., Т. Ц. и Р. Б., поради отпуск за отглеждане на дете до 2 г., както и Д. А. – трудоустроен – учител по музика. Счел за неоснователно твърдението, че в подбора не е следвало да участват лицата Ш. Педова, И. Д., С. М., Л. Б. и С. Т., тъй като са учители ЦДО в прогимназиален етап, съобразявайки, че определящи за кръга на участващите са не наименованията на длъжностите, а техните трудови функции, като определящо е не сходството, а дали различията са съществени. Въззивният съд е обосновал, че работодателят може да ползва помощен орган при извършването на подбора, като негова е доказателствената тежест за доказване извършването и законосъобразността му. Отчел е, че законът не предписва начин и форма на извършване на подбор и това е въпрос на работодателска преценка, като доказването му пред съда може да се извърши с всички доказателствени средства. В случая е приел, че критериите за извършване на подбора са били определени в заповед № РД-07-1116/07.08.2017 г. на директора на ответното училище и работодателят не е доказал законосъобразното му извършване. След обсъждане на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели съдът заключил, че работодателят не е доказал извършването на обективна и реална оценка на работата на ищцата в рамките на извършения подбор. За да формира този свой извод обосновал, че оценките на участниците в комисията К. и Т. се основават не на лични впечатления, а на споделеното от третия участник в нея Ш. и на използвани карта за диференцирано заплащане и протокол за извършена проверка. По част от показателите било взето становище на психолога, за други от свидетеля Ш. и ръководството. Отчел е, че оценките по показател „благотворителни инициативи“ били занижени поради липса на качени материали в сайта на училището, но не се сочело кой от другите оценявани, получили по-висок брой точки в какви инициативи е участвал. По отношение на други показатели и лица членовете на комисията мотивирали поставените оценки с предположения и информация от трети лица без конкретика, каквато липсвала и за ползваната училищна документация. В заключение съдът счел за необосновани оценките на комисията по подбора по заложените от работодателя критерии, което препятствало проверката за обективност на оценките им и обуславяло незаконосъобразност на извършения подбор.
Самостоятелно основание, което обусловило извода на съда за липса на обективна оценка при извършването на подбора бил фактът, че в писмо изх. № РД-07-2452/31.07.2017г., адресирано до председателя на синдикалната организация към СБУ в Седмо СУ „Кузман Шапкарев“, директорът на ответното училище е предоставил информация за необходимостта от съкращаване на щатове на работници и служители, членове на синдикалната организация към СБУ в С СУ „Кузман Шапкарев“, в която е посочено, че след становище на комисията по подбор, изработено на база критерии по Наредба № 12 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и други педагогически специалисти, е взето решение да бъдат съкратени ищцата Ц. Д. и К. Т., получили най-нисък брой точки в картата за подбор. Към 31.07.2017 г. е имало становище на комисията по подбор, а същата била назначена по-късно със заповед от 01.08.2017 г., като протоколът за подбор бил с дата от 04.08.2017 г. Последното обстоятелство свидетелствало за това, че още преди провеждане на подбора работодателят е определил резултата от същия и персонално лицето, за което е взето решение за съкращаване, което е показател за липса на обективна преценка на действително притежаваните от ищцата професионални качества. Предвид изложеното предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и за отмяната му е приет за основателен. С оглед данните за наличие на безсрочно трудово правоотношение между страните за основателен е приет и обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа. Въззивният съд е приел за частично основателен, като доказан по основание и размер и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. Посочил е, че работникът има право да иска от работодателя обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца, като тежестта на доказване е възложена на ищеца, който следва да докаже оставането си без работа. Приел е в случая за доказано оставането на ищцата без работа след уволнението, позовавайки се на представено по делото копие от трудова книжка, установяващо, че ищцата не е започнала след уволнението работа при друг работодател и е регистрирана като безработно лице. След като брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец на ищцата е в размер на 679,80 лв., включващо основна заплата – 660,00 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 3% – 19,80 лв., то обезщетението за търпените вреди, изразяващи се в пропуснатото трудово възнаграждение за шест месечен период се равнява на 4078,80 лв. за периода, считано от датата на прекратяване на правоотношението – 08.08.2017 г. до 08.02.2018 г., като върху тази сума се дължи законната лихва от подаване на иска до изплащане на дължимото.
При тези мотиви на въззивния съд не е налице поддържаната частична недопустимост на въззивното решение в частта му по иска по чл. 344, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съдът не се е произнесъл по искане, с което не е сезиран. В исковата молба ищцата е поискала от съда да й присъди обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 4690, 62 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното присъждане на сумата. С разпореждане № 7930/25.09.2017 г. районният съд е указал на ищцата да посочи за какъв период претендира присъждане на обезщетение. С молба от 09.10.2017 г. тя е уточнила, че претенцията й касае периода от 07.08.2017 г. до 07.02.2018 г. Същият е посочен и в изготвения по делото доклад по чл. 146 ГПК, срещу тази част от който не е възразено от страните. Съдът се е произнесъл в съответствие със заявения петитум и решението му не е недопустимо.
Касаторът не обосновава приложението на поддържаното основание за допускането на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В настоящия случай първите два въпроса, касаещи задълженията на въззивния съд, регламентирани в процесуалния закон, не представляват общо основание за допускане на касационно обжалване. Същите са привързани към оплакванията на касатора за необоснованост на решението поради непълен и неправилен анализ на събраните доказателства и поради неотчитането на важни според него факти и обстоятелства, които съдът е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си, които са относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК.Доводите за процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Така поставени, въпросите по естеството си не са правен въпрос по смисъла на чл.280 ГПК, а касационно оплакване по чл.281 ГПК, което подлежи на преценка във втората фаза на производството ако касационното обжалване бъде допуснато. Въпреки това следва да се посочи, че не е налице и противоречие с цитираната от касатора задължителна съдебна практика. Въззивният съд не само е препратил към мотивите на първата инстанция, но и е извършил анализ на доказателствата и формирал и изложил собствени фактически и правни изводи. Преценката за това доколко същите са пълни, обосновани и правилни е извън обхвата на тази фаза на производството.
Поставеният въпрос „За да е законосъобразен подборът, извършен от работодателя, следва ли същият да спази формална процедура и документиране. В хипотезата на назначена от работодателя комисия по подбора от значение ли е за законосъобразността на подбора работата на комисията и начинът на документирането й? Длъжен ли е работодателят да се съобрази със становището на назначена комисия?“ представлява общо основание за допускане на касационно обжалване, но не е налице поддържаната допълнителна предпоставка – противоречие с практиката на ВКС. Съобразно формираната съдебна практика на ВКС, сред която попада и цитираната от касатора, „работодателят нито е длъжен да документира подбора, нито да назначи нарочна комисия за извършването му. Ако е назначил комисия, той не е длъжен да се съобрази с нейното становище. Ако при извършването на подбора му няма други нарушения, работата на комисията и начинът на документирането й, са без значение за законността на уволнението. Въззивният съд не се е отклонил от тази съдебна практика. Решаващите му мотиви не са обусловени от извод за липса на документиране на действията на назначената комисия или на разминаване между становището на комисията и решението на работодателя. Напротив. Съобразил е, че извършването на подбор е въпрос на работодателска преценка, като доказването му пред съда може да се извърши с всички доказателствени средства, но в случая след анализ на събраните доказателства е счел за необосновани оценките на комисията по подбора по заложените от работодателя критерии, което препятствало проверката за обективност на оценките им и обуславяло незаконосъобразност на извършения подбор.
Не е налице поддържаното противоречие и по поставения четвърти въпрос: „За доказателствената сила на протокола на комисията по подбор, респективно може ли законосъобразността на подбора да се установява чрез разпит като свидетели на лица, които нямат преки впечатления от работата на ищеца, но са били ангажирани с процедурата по подбор?“. Въззивният съд не е приел като самостоятелно основание за незаконност на подбора в противоречие с решение № 274/16.0.2016 г. по гр.д № 503/2015 г. на ВКС, Четвърто г.о., липсата на преки впечатления от работата на служителя у членовете на комисията. Не е възприел й погрешно разбиране за доказателствената сила на протокола на комисията по подбор. Решаващият му извод за незаконност на подбора се основава на съвкупна преценка на работата на комисията, чийто оценки е приел за необосновани. Несъгласието на касатора с крайния извод на съда, извеждащо се от обосновката на въпросите, по същество представлява оплакване за необоснованост на решението и чрез него не се мотивира поддържаното основание по чл. 280, ал.1, т. 1, предл. второ от ГПК.
По изложените съображения не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по тези въпроси с номера по изложението три и четири. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че какъвто и отговор да се даде на същите, не би се стигнало до промяна на крайния резултат по спора. Това е така защото, като самостоятелно основание, обуславящо извода на съда за липса на обективна оценка при извършването на подбора, съдът е преценил факта, че в писмо с изх. № РД-07-2452/31.07.2017г., адресирано до председателя на синдикалната организация към СБУ в Седмо СУ „Кузман Шапкарев“, директорът на ответното училище е предоставил информация за необходимостта от съкращаване на щатове на работници и служители, членове на синдикалната организация към СБУ в ССУ „Кузман Шапкарев“, в която е посочено, че след становище на комисията по подбор, изработено на база критерии по Наредба № 12 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и други педагогически специалисти, е взето решение да бъдат съкратени ищцата Ц. Д. и К. Т., получили най-нисък брой точки в картата за подбор; че същевременно комисията по подбор е назначена едва със заповед от 01.08.2017 г., като протоколът за подбор е с дата от 04.08.2017 г. Предвид това е обосновал извода, че още преди провеждане на подбора работодателят е определил резултата от същия и персонално лицето, за което е взето решение за съкращаване. При този анализ на доказателствата съдът е приел, че изложеното е достатъчно основание да се приеме, че поставените оценки не са обективни, в обобщение – че подборът е незаконосъобразен.
В заключение, – тъй като не са налице наведените от касатора общи и допълнителни основания по чл. 280 от ГПК, касационното обжалване не следва да се допуска по първите четири правни въпроса, изведени в изложението към касационната жалба, респ. – въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол в частта по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Касационното обжалване следва да се допусне само в частта на въззивното решение, постановена по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, респ. – и относно разноските по делото, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по петия изведен от касатора правен въпрос, а именно: следва ли да се приемат за доказани предпоставките на чл. 225, ал. 1 от КТ, и конкретно – времето, през което незаконно уволненият работник/служител е останал без работа, когато той е представил единствено с исковата молба препис /фотокопие/ от трудовата си книжка, от което е видно, че след вписано прекратяване на трудовото правоотношение с ответника – работодател, няма извършени други вписвания за постъпване на работа при същия или друг работодател, без да са ангажирани никакви други доказателства в тази насока, включително и без да е направена от съда констатация по оригинала на трудовата книжка ?“
Така формулираният правен въпрос е обуславящ решаващите изводи на съда по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, а даденото правно разрешение е в противоречие с правното разрешение по същия правен въпрос, дадено с приложеното от касатора съдебно решение № 409/02.12.2014 г. по гр.д. № 2667/2013 г. на ВКС, ІV ГО – чл.280 т.1 ГПК.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на касатора следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 93,81 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в едноседмичен срок от връчване на съобщението за възобновяване на производството по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2490 от 22.05.2018г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 388/2018 г. – в частта по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ;
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2490 от 22.05.2018г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 388/2018 г. – в останалата обжалвана част – по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и относно разноските по делото;
УКАЗВА на жалбоподателя Седмо средно училище „Кузман Шапкарев“ – Благоевград, представлявано от директора Л. С., представлявано от адв. А. Б., в едноседмичен срок от връчване на съобщението за възобновяване на производството по делото да представи документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 93,81; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната – в допуснатата до касационно обжалване част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: