1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 17.02. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 989 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. земеделски институт,[населено място], чрез пълномощника си адв. В. К. от АК-Д., против въззивно решение № 126 от 19.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 133/2010 г. на Добричкия окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 132 от 10.12.2009 г. на Г. Тошевския районен съд, постановено по гр.д. № 372/2009 г., са уважени предявените от С. М. К. от[населено място], Д. област, срещу Д. земеделски институт, искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е конкретизиран от жалбоподателя правен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, а са посочени основания за евентуалното касиране на решението като неправилно по чл. 281, т. 3 ГПК. Жалбоподателят не е посочил и задължителна тълкувателна практика на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, С. М. К. от[населено място], Д. област, чрез пълномощника си адв. М. Г. от АК-Д., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд е уважил исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ като е приел, че заповедта за уволнение, издадена от директора на Добруджанския земеделски институт на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ е незаконосъобразна, тъй като решението на Т. не предписва трудоустрояването на работника по смисъла на чл. 317 КТ, поради което работодателят не е следвало да му предлага друга работа, подходяща за неговото здравословно състояние, незаемането на която да е основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, съобразно разрешението дадено в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Такава практика не е посочена от касатора.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от материално и/или процесуално естество, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, когато тя е задължителна, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна /ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В заключение, липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Наведените твърдения се отнасят за евентуална неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което е основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, но тези твърдения не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените разноски за настоящото производство в размер на 250 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 126 от 19.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 133/2010 г. на Добричкия окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 2392/03.05.2010 г. на Д. земеделски институт[населено място], Д. област.
ОСЪЖДА Д. земеделски институт[населено място], Д. област да заплати на С. М. К. от[населено място], Д. област направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 250/двеста и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: