2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
С., 17.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 687/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. Ч. от САК, срещу определение № 1 602 от 20.01.2014 г. по ч. гр. дело № 9 592/2013 г. на Софийски градски съд. Със същото е оставена без уважение частната на дружеството против разпореждане от 24.04.2013 г. по ч. гр. д. № 17 479/2013 г. на СРС за отххърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Е. Б. Н. и [фирма] [населено място].
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Обжалваното определение е въззивно и с него потвърдено разпореждане на Районен съд [населено място], но цената на всяка една от обективно съединените претенции е под 10 000 лв. и съгласно чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК (в редакцията, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата) постановеният съдебен акт не подлежи на касационен контрол. Обжалвано е разпореждане на РС [населено място], с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжниците Е. Б. Н. и [фирма] [населено място] за следните суми: 9 464,47 лв. – главница по договор за кредит, договорна лихва в размер на 1 740,37 лв. за периода от 21.04.2012 г. до 16.04.2013 г. и такса в размер на 100 лв. за периода от 12.03.2012 г. до 16.04.2013 г. Касае се за отделни вземания, от които всяко е с цена под 10 000 лв. Неточното указание на въззивния съд за възможността определението да бъде обжалвано пред ВКС, не създава процесуални права за страните с каквито те не разполагат съгласно действаща процесуална уредба.
По изложените съображения частната касационната жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане. Затова съдът не следва да се произнася и по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу определение № 1 602 от 20.01.2014 г. по ч. гр. дело № 9 592/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчване на препис от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: