О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 17.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2617 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 9483/30.V.2017 г. на Т. Ц. Г. и К. Ц. Г. – двамата от [населено място], подадена против решение № 878 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 13.ІV.2017 г., постановено по т. д. № 4129/2016 г., с което – по реда на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ – за относително недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на врачанското [фирма] са били обявени две възмездни сделки: от датата 24.І.2013 г. за продажбата на магазин № 9 в [населено място],[жк]с площ от 26.61 кв. м. и с идентификатор 12259.1010.159.1.8 за сумата 11 300 лв. /при данъчна оценка на помещението в размер на 11 218.40 лв./ и от датата 20.ІV.2013 г. за продажба на магазин № 8, находящ се до първия, съответно с площ от 18.64 кв.м. и с идентификатор 12259.1010.159.1.7 за сумата 8 000 лв. /при данъчна оценка на това помещение в размер на 7 819.10 лв./. В резултат уважени са били и съединените два ревандикационни иска на несъстоятелния длъжник срещу настоящите двама касатори за отстъпването на собствеността и предаване на владението върху процесните две магазинни помещения на [улица]в [населено място] в масата на неговата несъстоятелност.
Оплакванията на касаторите Т. и К. Г. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това те претендират касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който обективно и субективно кумулативно съединените срещу тях искове на врачанското [фирма] (в несъстоятелност) с правно основание по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и с правно основание по чл. 108 ЗС, да се отхвърлят ведно с присъждането на всички направени от Г. разноски по водене на делото. По отношение евентуална претенция на насрещната /ответна по касация/ страна за присъждане на разноски в размер на изплатен адвокатски хонорар, двамата касатори поддържат възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за неговата прекомерност „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателите й Т. и К. Цв. Г. обосновават приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по следните четири материално- и процесуалноправни въпроса:
1./ „Обхваща ли материалната доказателствена сила на нотариалния акт верността на удостоверените в него изявления на страните относно цената, както и какъв характер има нотариалният акт като писмен документ в тази си част – на частен или на официален документ?”;
2./ „Ако страна по окончателен договор за покупко-продажба иска да установи симулативността на посочената в него продажна цена, дали във връзка с преценка за допустимостта на свидетелски показания за разкриването на привидността може да се цени като „начало на писмено доказателство” предварителния договор между същите страни по сделката, с посочена в последния различна по размер продажна цена, без този неокончателен договор да разкрива сам по себе си симулация, но от съдържанието му да може да се съди, че страните по него са направили привидно волеизявление в окончателния договор?”;
3./ „Приложима ли е забраната по чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ със свидетелски показания, когато и двете страни по привидната сделка се домогват да докажат спрямо трето за сделката лице, което не черпи права от нея, че изразеното в документа, обективиращ сделката съгласие е привидно?”;
4./ „Представлява ли „трето лице” по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК синдикът на търговец в открито пр-во по несъстоятелност и достоверна ли е спрямо него датата на частен диспозитивен документ, подписан от представляващия търговеца, обявен в несъстоятелност?”
От значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявал въпросът с пор. № 3 от изложението на касаторите към жалбата им, докато останалите три правни въпроса били решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в следните, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от неговата гражданска колегия: а./ Решение № 231/8.VІІ.2015 г. на ІV-то г.о. по гр. д. № 6604/2015 г.; б./ Решение № 417/18.Х.2012 г. на ІV-то г.о. по гр. д. № 568/2012 г.; в./ Р. № 94/31.ІІІ.2014 г. на ІV-то г.о. по гр. д. № 5791/2014 г.; г./ Р. 260/16.ХІІ.2014 г. на ІІІ-то г.о. по гр.д. № 2101/2014 г.; д./ Решение № 235/4.VІ.2010 г. на ІІ-ро г.о. по гр. д. № 176/2010 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. В. (в Н.) писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на изплатения адвокатски хонорар от 2 000 лв. (две хиляди лева), който съответствал на действителната правна и фактическа сложност на делото.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата съвместна касационна жалба на Т. Цв. Г. и К. Цв. Г. – двамата от [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима /арг. чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. 3-то ГПК- във вр. чл. 108 ЗС/.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи изцяло кумулативно съединените искове с правно основание по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, а също и ревандикационните, с правно основание по чл. 108 ЗС, въззивният съд е съобразил задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 30 на състав на ІV-то г.о. от 11.ІІ.12015 г. по гр. дело № 4188/2014 г., а също и Р. № 235/4.VІ.2010 г. на ІІ-ро г.о. по гр. д. № 176/2010 г., като в съответствие с разрешенията по тях е преценил като неоснователни релевираните от съпрузите К. и Т. Г. оплаквания, основани върху тезата им за разлика в персоналитета на подписалите предварителните договори и окончателните такива лица във връзка с възражението им за симулативност на посочената в последните цена на продажбите /в нотариална форма/ на процесните две магазинни помещения – по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК. Прието е било от състава на САС, че в частта им досежно заявленията на страните относно цената, срещу която се продадени процесните два магазина, нотариалните актове съставляват „част от удостоверителното изявление на нотариуса, т.е. в същите части имат качеството на официални свидетелстващи документи, обвързващи съда с материална доказателствена сила”; че предварителни договори без достоверна дата не може да се ценят като писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, а също и че при липсата на т. нар. „обратно писмо” за установяване на твърдяната от настоящите касатори симулативност на цените, посочени в процесните два нотариални акта, се явяват недопустими гласни доказателства предвид императивната забрана, въведена от процесуалния закон.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният за изхода на делото материалноправен и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение и четирите формулирани от касаторите Т. и К. Г. правни въпроса в изложението им по чл. 284, ал. 3 ГПК не са обективно годни да обосноват приложно поле на касационния контрол, като във връзка с въпроса с пореден номер 3 дори не са навеждани доводи за непълнота, неяснота или евентуално противоречие в относимото към разрешаването на спора съдопроизводствено правило.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско д-во искане по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, двамата касатори ще следва да бъдат осъдени да му заплатят общо сумата в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща изплатен от търговеца в несъстоятелност хонорар за един негов адвокат от АК-В., съгласно договор за правна защита и съдействие № 5950/10.VІІІ.2017 г. между неговия синдик и адв. Г. В. В. от АК-В., разписка от 4.ІV.2017 г. за извършеното реално плащане на това адвокатско възнаграждение, както и Списък по чл. 80 ГПК. Неоснователно е противопоставеното от двамата касатори възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, след като на плоскостта на правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията на този текст към датата на подаване на писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК – 4.ІХ.2017 г./ бе съобразен материалния интерес по делото, възлизащ на 53 100 лв. (петдесет и три хиляди и сто лева), колкото е установената действителна пазарна стойност на процесните две магазинни помещения., но също и конкретната правна и фактическа сложност на делото, произтичащата от съединяването в неговия предмет на отменителни искове с правно основание по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, от една страна, с осъдителни /ревандикационни/ искове с правно основание по чл. 108 ЗС – от друга.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 878 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 13.ІV.2017 г., постановено по т. д. № 4129/2016 г.
О С Ъ Ж Д А касаторите Т. Ц. Г., ЕГН [ЕГН], и К. Ц. Г., ЕГН [ЕГН] – двамата с постоянен адрес в [населено място], [улица], както и със съдебен адрес в същия град: [улица], ет. V, офис #502 /чрез адв. В. Ч. от АК-В./ – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплатят ОБЩО на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [улица] (в несъстоятелност), СУМА в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2