5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 20.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1909 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1429 от 22.ІV.2014 г. на Ц. Ц. Ц. от [населено място], подадена против въззивното решение № 56/12.ІІІ.2014 г. на Габровския ОС, ГК, от 12.ІІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 452/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 425//22.Х.2013 г. на РС-Габрово по гр. дело № 62/2013 г.: досежно признаването за установено по отношение на настоящия касатор, че – по договор за овърдрафт по разплащателна с/ка № 96ЗД-АА-0139 от 19 юли 2007 г. – ищцовата [фирма]-София има вземане срещу него в размер на 11 103.99 лева /главница/, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК /15.VІІ.2011 г./ и до окончателното й изплащане, както и вземане за 4 017.85 лв., представляващо просрочени лихви за периода 19.VІІ.2010 г.- 14.VІІ.2011 г., за които свои вземания – по реда на чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК- кредитната институция е била снабдена със заповед за незабавно изпълнение на парични задължения № 2561 от 19.VІІ.2011 г., издадена по ч. гр. дело № 2064/2011 г. по описа на РС-Габрово.
Оплакванията на касатора Ц. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон /чл. 12 ЗЗД и чл. 34а, ал. 1, т.т. 2 и 3 от Закона за защита на личните данни/, поради което той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [фирма]-София положителен установителен иск да се отхвърли – като неоснователен и недоказан, ведно с присъждане на всички направени от него по делото разноски, съгласно приложен Списък по чл. 80 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Ц. Ц. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Габровският ОС се е произнесъл по противоречиво решаван от съдилищата и релевантен за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото „съществен” материалноправен въпрос, но – вместо ясно и точно формулиране на последния, се поддържа, че атакуваният съдебен акт бил „в противоречие с практиката на съдилищата относно общата дефинитивност, касаеща недействителността на договори, сключени при измама, съобразно доктринално защитения фактически състав на измамата”.
Ответната по касация [фирма]-София не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивното решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Габровския ОС, касационната жалба на Ц. Ц. Ц. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е бил уважен предявен по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК положителен установителен иск на [фирма]-София срещу настоящия касатор за вземания в размер на 11 103.99 лв. и съответно в размер на 4 017.85 лв., Габровският ОС е приел, че доколкото мотив за сключването на процесния договор за овърдрафт са били дадените от третото за тази договорна връзка лице /Ал. Т./ уверения пред ответника настоящ касатор, че връщането на този кредит ще бъде обезпечено с ипотека и че финансовото състояние на това трето лице му позволявало да го обслужва, то към датата на сключване на банковата сделка това не се били неверни, умишлено поддържани представи у Ц., за да се приеме, че същата е били сключена при измама: още повече, че ипотека действително е била учредена, а и от страна на свидетеля Т. дължимите вноски са били погасявани в продължение на период с продължителност, надхвърляща една година.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не може и не е задължен да извлича релевантния въпрос (бил той материално- или процесуалноправен) от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (в случая тези по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК). В заключение, според мотивите към същото разяснение: „Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 56 на Габровския ОС, ГК, от 12.ІІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 452/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1909 по описа за 2014 г.