О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
гр. София, 20.03.2018 година
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове:ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 3886/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 6956 от 25.07.2017 г. от Основно училище „Д-р П. Б.“, [населено място], общ. В., представлявано от директора М. С. Ч., чрез процесуалния си представител адв. Я. Я. от АК – София, срещу въззивно решение № 255 от 13.06.2017 г., постановено по в.гр.д. № 316/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, четвърти граждански състав, с което като е потвърдено решение № 31 от 02.02.2017 г., постановено по гр.д. № 964/2016 г. на Велинградския районен съд, са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 3 884, 10 лева – обезщетение за принудителна безработица, ведно със законните последици. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси, с твърдението, че са значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд са: 1/ Съдът неправилно е приел, че работодателят следва да посочи точно какви документи трябва служителят да представи, за да удостовери евентуалното си съответствие с новите изисквания, тъй като такова задължение няма; 2/ Съдът неправилно приема, че на работника или служителя трябва да се даде възможност за представяне на документи за притежаване на образование и квалификация, тъй като той е длъжен да представи всичките си документи в тази насока при постъпването на работа.
Ответникът по жалбата Ф. А. М. от [населено място], общ. В., чрез пълномощника си адв. А. Ш. от АК – П. е изразил становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е уважил предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, поради което е потвърдил първоинстанционното решение. Съдът е приел, че след като ищецът Ф. А. М. е възстановен на работа на длъжността „учител“ в ОУ „Д-р П. Б.“, [населено място], с решение по гр.д. № 390/2015 г. на Велинградския районен съд, с процесната заповед от 20.07.2016 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение, поради това, че не притежава изискващото се образование и квалификация за изпълнение на длъжността „Старши учител“, преподаващ по модул „Човекът и природата“. От приложените по делото копие от допълнително споразумение към трудов договор № 63/2013 и длъжностна характеристика от 20.07.2016г. за длъжността „старши учител“, съдът е приел, че в последната е отразено, че общите и специфични изисквания за заемане длъжността „учител“ са формулирани в Инструкция №2/1994г., като е добавено и изискването – „ завършено обучение по модул „физика“ за учебния предмет в 6 клас „Човекът и природата“ (в длъжностната характеристика от 2009 г. за същата длъжност добавката с изискването за завършено образование „физика“ липсва), връчени на ищеца при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. Въззивният съд е приел, че в случая работодателят e изложил твърдения, че са настъпили промени, както в изискванията относно образованието, така и в изискванията за квалификация, но е посочил единствено, че по новата длъжностна характеристика е въведено изискването „завършено обучение по модул „Физика“ за учебния предмет в 6 клас „Човекът и природата“, но нито в заповедта, нито в длъжностната характеристика не е конкретизирано дали това обучение следва да е под формата на някакъв квалификационен курс или пък е изискване на някаква образователна степен по „Физика“. В тази връзка съдът е приел, че липсата на пояснения по този въпрос препятства, както служителя да прецени какви точно са изискванията към него, респ. какви документи следва да представи, за да удостовери евентуалното си съответствие с новите изисквания, така и възможността съдът да извърши преценка за законосъобразност на уволнението, като провери дали е налице обективно несъответствие между образованието и квалификацията на учителя и променените изискания към длъжността му. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че по делото не е установено и да е дадена възможност на служителя да представи доказателства за притежаваното образование и квалификация, т.е. заповедта е издадена, без ответникът да се е уверил, че действително служителят не отговаря на нововъведените изисквания. В този аспект съдът е посочил, че заповедта за уволнение се явява немотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, поради което е приел, че уволнението е незаконосъобразно и предявеният иск за отмяната му като основателен, следва да бъде уважен, както следва да бъдат уважени и обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за възстановяване на работника на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, за период от шест месеца.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. В представеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС и/или да е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и/или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая жалбоподателят поддържа, че е налице третата предпоставка на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, следва съдът да се е произнесъл по правен въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, който е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите /ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 1/2009 г./. В разглеждания случай, следва да се посочи, че касаторът не е формулирал правни въпроси, които да обуславят изхода на делото. Поставените правни въпроси в изложението са с фактически характер и не се явяват обуславящи за изхода на делото, още по-малко са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпреки това следва да се посочи, че въззивният съд с обжалваното решение е съобразил установената по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, че работодателят е този, който трябва да установи законността на заповедта за уволнение, което включва и наличие на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. От значение е именно основанието, посочено в заповедта за уволнение, а не друго, макар и обективно да е съществувало към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно, от значение е заповедта да е мотивирана, като е възможно посочване на повече от едно основание за уволнение. Работодателят трябва да докаже съществуването им, съответно спазването на допълнителните условия за прекратяване на трудовото правоотношение, ако има такива и уволнението ще е законно, ако е осъществено поне едно от основанията, поради които е извършено. Работодателят не би могъл да променя позицията си в хода на съдебния процес, като въвежда правнорелевантни факти за уволнение, извън тези по заповедта. Работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт. Волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка – съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. Контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, т. 6 КТ, включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно /в този смисъл е дадено разрешение с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 507 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 978/2009 г., IV г. о./. В случая въззивният съд, за да признае уволнението за незаконно е приел, че работодателят не е установил законността на заповедта за уволнение, което включва и наличие на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, от една страна при липса на мотиви на заповедта за уволнение, а от друга, поради това, че не е предоставил възможност на служителя да представи доказателства за притежаваното от него образование и квалификация, с което не е доказано, че ищецът не отговаря на нововъведените изисквания. В този смисъл с решение № 194 от 26.07.2016 г. по гр. д. № 891/2016 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че работодателят може да прецени какво образование и каква квалификация са необходими за съответната длъжност, като установи различни или по-високи критерии от нормативно установените. Без правно значение е причината, наложила промяната в изискванията, тя може да е свързана с бъдеща промяна на дейността или реорганизация, като в тежест на работника е да докаже недобросъвестността на работодателя в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. При въвеждането на нови изисквания за образование и квалификация, за да действа добросъвестно, работодателят трябва да съобрази не само нуждите на предприятието, но и да действа равнопоставено по отношение на всички заети лица като в този аспект заповедта за уволнение следва да бъде мотивирана съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Предвид изложеното, въззивният съд като е уважил предявените искове за защита срещу незаконно уволнение е съобразил задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 326, ал. 1, т. 6 КТ, която е безпротиворечива, ясна и не се нуждае от тълкуване, поради което поради липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
При този изход на делото, на ответникът по касация за настоящата инстанция следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 255 от 13.06.2017 г., постановено по в.гр.д. № 316/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, четвърти граждански състав, по касационна жалба с вх. № 6956 от 25.07.2017 г. на ОУ „Д-р П. Б.“, [населено място], [община].
ОСЪЖДА ОУ „Д-р П. Б.“, [населено място], [община] да заплати на Ф. А. М. от [населено място], [община] сумата 600 /шестстотин/ лева разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: