4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 21.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.03.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 528 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр.София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 45 от 13. 01. 2011 год., по гр.д.№ 42/2010 год., с което след отмяна решението на Софийски градски съд № 550/ 25.06.2009 год., по т.д.№ 1569/2006 год. са отхвърлени предявените от касатора, като ищец, срещу [фирма], [населено място] обективно съдединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл. 86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумите: 9 933.28 евро, представляваща задължение по споразумение от 2002 год. за пул за пасивно презастраховане по застраховка „ зелена карта”, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба- 18.09.2006 год. до окончателното и изплащане и 1291.33 евро, обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 25.08.2005 год.- 18.09.2006 год., като в тежест на касатора е поставена и отговорността за деловодните разноски на ответното ТД в размер общо на 986.07 лв. за двете инстанции.
С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон относно предпоставките за нищожност на договор за цесия и на съществените съдопроизводствени правила, свързани с приложението на чл.154 ГПК/ отм./ и сроковете за оспорване на представени от страната писмени доказателства по делото- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Касационното обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като твърдението на касатора е , че даденото от въззивния съд разрешение на обусловилия крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с валидното възникване на правоотношения на базата на договор за цесия е в противоречие с трайно установената съдебна практика по същия. Според изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в противоречие със съдебната практика е разрешен и значимия за изхода на делото въпрос на процесуалното право, свързан със сроковете в които може да бъде допуснато оспорване на представените писмени доказателства по реда на чл.154 ГПК.
Като израз на визираното противоречие са посочени влезлите в сила решения: на СГС по т.д.№ 1426/2006 год. и на Софийски апелативен съд № 57/ 28. 07. 2008 год., по т.д.№ 1908/2007 год..
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на визирания критерий за селекция и алтернативно по основателността на въведените от касатора касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване , поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е възприел за основателно въведеното в хода на първоинстанционното производство правопогасяващо възражение на ответника за нищожност на сключения на 01.09.2005 год. между ЗК [фирма] и [фирма] договор за цесия, по силата на който първият, в качеството си на цедент, прехвърля възмездно на търговското дружество цесионер, срещу намаляване на свое задължение към него, вземането си към настоящия ответник ЗД [фирма], придобито на основание дебитна нота от 25.08.2005 год. на ЗК [фирма] към същия на обща стойност 9 933.28 евро, позовавайки се на липсата на основание и предмет.
Изложени са съображения, че при успешно направеното от ответника оспорване на представените от ищеца с исковата молба и в хода на делото пред СГС, в заверен от страната препис, писмени доказателства за наличие на вземане в полза на цедента и възникнало за него задължение спрямо цесионера, същите на основание чл. 101 ГПК / отм./ са изключени от доказателствения материал по делото, поради което освен, че недоказано е останало съществуването на вземане, което цедентът прехвърля на цесионера, съобразно уговорените от тях условия за възмездност, то липсата на установено тежест на ЗК [фирма], задължение, което намалено с размера на цедираното вземане, да е послужило като основание за прехвърляне на същото на дружеството – кредитор, обуславя недействителност на цесията, като каузален договор на основание чл.26, ал.2 ГПК.
С оглед изхода на делото по главния иск, като неоснователен е отхвърлен и акцесорния иск, основан на чл.86, а.1 ГПК.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват де се приеме, че поставените от касатора въпроси на материалното и процесуално право, като релевантни за крайния правен резултат попада в приложното поле на касационното обжалване, с което главната предпоставка за достъп до касационен контрол е доказана.
Неоснователно е позоваването на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения по т.3 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, то следва възприетото разрешение на значимите за решаващите изводи на въззивния съд правни въпроси в обжалваното решение, да е в несъответствие с дадено разрешение по отношение на същите тези въпроси в друго влязло в сила решение, постановено от първоинстанционен съд, въззивен съд или от състав на ВКС, а разглежданият случай не попада в сочена хипотеза.
Освен, че цитираната съдебна практика- влезлите в сила решения на СГС и на Софийски апелативен съд са постановени по едно и също дело, при което първото, инкорпорирано в съдържанието на въззивния съдебен акт не съществува самостоятелно, то доколкото в нея няма формиран извод за нищожност на цесията, нито е разгледан въпроса за приложението на чл.101 ГПК/ отм./, във вр. с чл.154 ГПК/ отм./, то тя е неотносима и липсва изискуемата се идентичност по см. на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, независимо от съвпадението между правните субекти – цедент и цесионер.
Следователно съществуващото различие в крайния правен резултат между делата в случая произтича не от различно възприето разрешение на формулираните от касатора правни въпроси, а от различните факти и обстоятелства, приети за установени от съдилищата, въз основа на конкретните доказателства и съответните извършени от страните в хода на производството по всяко едно процесуални действия.
Само за прецизност на настоящето изложение следва да се посочи, че при разрешаване на въпроса за нищожността на договора за цесия, с който ищецът е обосновал материалноправната си легитимация в процеса, Софийски апелативен съд не се е отклонил от трайно установената съдебна практика, която е в смисъл, че като каузален договор цесията е нищожна, ако и липсва правно основание или самото и основание е недействително.
В съгласие с трайно установената практика на съдилищата е и възприетото от съда разрешение по приложението на чл.154 ГПК/ отм./, във вр. с чл.101 ГПК/ отм./, според която тежестта да попълни делото с оригинала на писмените доказателства, приложени в заверен от страната препис, пада върху последната и доколкото въведеното от законодателя с чл.101, пр.1 ГПК/ отм./ задължение не е обвързано със срок, то не съществува процесуална пречка искането за представяне оригинала на документа да бъде надлежно упражнено от противната страна и след срока по чл.154 ГПК /отм./, вкл. пред въззивния съд, по арг. от т.9 на ТР на ОСГК № 1/2001 год. , по т.д.№ 1/2000 год..
Отделен в тази вр. остава въпросът, че защитата срещу материалната доказателствена сила при частните свидетелстващи документи не е подчинена на изискванията за откриване на производство по чл.154 ГПК/ отм./, тъй като съдът не е обвързан от тази доказателствена сила, а я преценява с оглед на всички събрани доказателства, както е процедирал и Софийски апелативен съд.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното настоящият състав на второ търговски отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на на Софийски апелативен съд № 45 от 13. 01. 2011 год., по гр.д.№ 42/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: