3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
гр. София, 21.09.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 838 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.
По делото е постъпила молба от ответника [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител адв. А. Й. за допълване на определение № 118 от 03.11.2010г. по т. дело № 838/2010г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение като бъдат присъдени поисканите и направени в производството пред ВКС разноски.
Ответникът Р. Р. С. чрез процесуалния си представител проф. д-р И. Р. оспорва молбата и прави възражение за нейната недопустимост поради изтичане на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и непредставяне на списък с разноските, евентуално за нейната неоснователност поради липса на доказателства за реалното заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Производството по делото е било образувано по молба за отмяна на влязло в сила решение № 121/25.05.2010г. по в. гр. дело № 109/2010г. на Окръжен съд Кърджали, подадена от Р. Р. С. от [населено място] – Частен съдебен изпълнител с рег. № 812 с район на действие Окръжен съд Кърджали. Ответникът [фирма], [населено място] е изразил становище по молбата за отмяна и е поискал присъждане на направените разноски. С определение № 118 от 03.11.2010г. по т. дело № 838/2010г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение посочената молба за отмяна е оставена без разглеждане, като съдът не се е произнесъл по искането на ответника за присъждане на разноски. Препис от определението е връчен само на молителя – ЧСИ Р. Р. С., но не и на ответниците по молбата за отмяна. Препис от частната жалба е връчен на ответника [фирма], [населено място] на 06.12.2010г. Посоченото определение е потвърдено от друг състав на Второ отделение на ТК, ВКС с определение № 6/03.01.2011г. по ч. т. дело № 1001/2010г. Молбата за допълване на определение № 118 от 03.11.2010г. по т. дело № 838/2010г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за разноските е подадена на 28.01.2011г.
При тези фактически данни се налага изводът, че молбата за допълване на определение № 118 от 03.11.2010г. по т. дело № 838/2010г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за разноските е подадена във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок. Посочената разпоредба предвижда възможност за допълване на постановения съдебен акт в частта му за разноските в срока за обжалване, а ако съдебният акт е необжалваем – в едномесечен срок от постановяването му. Срокът за обжалване на посоченото определение започва да тече от датата на неговото съобщаване съгласно чл. 275, ал. 1 ГПК. В конкретния случай препис от определението не е връчен на [фирма] нито отделно, нито с препис от частната жалба. Узнаването от частната жалба, че е постановено определение, с което молбата за отмяна на влязлото в сила решение е оставена без разглеждане, не предполага узнаване на обстоятелството, че съдът не се е произнесъл по искането за разноски, и не установява узнаване на съдържанието на цялото определение от страна на ответното дружество. След като не е връчен препис от посоченото определение на ответното дружество, срокът за подаване на молба за допълване на съдебния акт в частта за разноските не е започнал да тече.
Неоснователен е доводът за недопустимост на молбата за допълване на определението поради непредставяне на списък с разноските. Списъкът за разноските е ново законово изискване, уредено в чл. 80, ал. 2 ГПК, и представлява процесуално условие за разглеждане на молбата за изменение на присъдения вече размер, но не и на молбата за допълване на съдебния акт, когато съдът не се произнесъл въобще по искането за присъждане на разноски. Неоснователно е позоваването на ответника по молбата за допълване на определението на определение № 87/07.03.2011г. по ч. гр. дело № 73/2011г., ВКС, ГК, І г. о., тъй като посочения съдебен акт се отнася до молба за изменение на присъдения вече размер разноски, а в конкретния случай се иска допълване на определението поради непроизнасяне на съда по искането за разноски. Неоснователно е и позоваването на определение № 295/13.05.2010г. по ч. гр. дело № 264/2009г., ВКС, ГК, ІV г. о., тъй като същото е простановено преди изменението на разпоредбата на чл. 80, изр. второ ГПК /ДВ, бр. 100/2010г., в сила от 21.12.2010г./
Ответното дружество [фирма] е поискало своевременно присъждане на направените разноски. Видно от представения с отговора на молбата за отмяна договор за правна помощ от 24.08.2010г., уговореното между посоченото дружество и адв. А. Й. адвокатско възнаграждение в размер 1 000 лв. е платено при подписване на договора. Въпросите дали полученото възнаграждение е фактурирано и осчетоводено, дали предоставената адвокатска услуга е регистрирана и дали възнаграждението е отчетено като доход съгласно чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ са относими към установяването на административни нарушения и налагането на административни наказания съгласно глава 6 от ЗДДФЛ. Доказването на извършеното плащане на уговореното адвокатско възнаграждение може да се извърши по различни начини – с документ за банков превод, разписка, която може да е изрична или инкорпорирана в договора за правна помощ и други. В конкретния случай разписката е инкорпорирана в договора за правна помощ. Обстоятелството, че договорът не е оформен на бланка от адвокатски кочан, е ирелевантно относно правото на вземане за разноски, предвид формалното му значение на разписка за получени суми и отсъствието на императивна обвързаност на начина на заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение с разпоредбите на Закона за адвокатурата.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че определение № 118 от 03.11.2010г. по т. дело № 838/2010г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение следва да бъде допълнено като Р. Р. С. следва да бъде осъден да заплати на [фирма] направените разноски за производството по молбата за отмяна на влязлото в сила решение в размер 1 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 118 от 03.11.2010г. по т. дело № 838/2010г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за разноските като ОСЪЖДА Р. Р. С. от [населено място], [улица], комплекс „О.”, офис № 39 да заплати на [фирма], [населено място], [улица] на основание чл. 78 ГПК сумата 1 000 лв. /хиляда лева/ – направени разноски за производство по чл. 303, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 304 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС на РБ, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.