ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 192
София 22.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 14 март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 824 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по жалба, /за която дори не е посочено, че е касационна/, на П. Ц. Й. от Русе против решение № 180/4.05.2010 г. по в.т.д. № 89/2010 г. на Русенски ОС, с което се потвърждава решение № 159/4.12.2009 г. по гр.д. № 4939/2009 г. на Русенски РС, с което е уважен искът по чл.422 ГПК на Ти Би Ай Кредит Е.-София.
Ответното по касационната жалба Е. е подало отговор, че същата е просрочена, не попада в приложното поле на чл.280 ГПК, а е и неоснователна, като претендира за разноски-юр.възнаграждение на основание чл.78,ал.8 ГПК.
В допълнителна жалба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че процесуалноправния въпрос: Каква доказателствена стойност имат направените изявления върху документа ? е решен в противоречие с ППВС 1/85 г. и Р № 72/5.04.2004 г. по гр.д. № 2645/2002 г. на ІV г.о., а освен това произнасянето по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното решение е съобщено на касатора на 11.05.2010 г., а касационната жалба е подадена на 10.06.2010 г. по пощата, видно от пощенското клеймо на плика, т.е. в едномесечния срок по чл.283 ГПК.
Касаторът не прави разграничението, че в чл.280,ал.1,т.1 ГПК се включва само задължителната практика на ВКС, а останалата е по т.2, съобразно ТР 1/2009 г. ОСГКТК.
Твърдяното противоречие с практиката на ВКС не е налице. С ППВС 1/85 г. е прието, че по смисъла на чл.144 ГПК-отм. съдържанието на писменото изявление не е доказателство по смисъла на ГПК, а само твърдение на подписалия за наличието на обстоятелства, които са от значение за делото. С Р № 72/5.04.2004 г. по гр.д. № 2645/2001 г. на ІV г.о. е прието, че когато частният писмен документ удостоверява неизгодни за издателя му факти, той се ползува с материална доказателствена сила. Но тази материална доказателствена сила не е обвързваща, както при официалните документи – чл.143 ГПК-отм. Същественото е, че разпоредбата на чл.144 ГПК-отм., възпроизведена в чл.180 ГПК, се отнася за частни документи, подписани от лицата, които са ги издали. В случая, съдът е обсъждал две частично попълнени вносни бележки, които обаче не са подписани, и които са копирани една под друга на една страница в заповедното производство. Отделен е въпросът, че това копие не е заверено.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
Съгласно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГКТК смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици на основание чл.78,ал.8 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 180/4.05.2010 г. по в.т.д. № 89/2010 г. на Русенски ОС.
Осъжда П. Ц. Й. от Русе да заплати на Ти Би Ай Кредит Е.-София сумата 320 лв. адв.възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: