О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
гр.София, 23.02.2017г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 3854 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2104 от 16.12.2015 г., постановено по в. гр.д. № 2888/2015 г. на Окръжен съд – Варна, с което като е потвърдено решение № 3242 от 20.07.2015 г. по гр.д. № 15115/2015 г. на Районен съд – Варна е уважен частично до сумата от 5000 лева предявеният от З. Ж. Ч. от [населено място] срещу П. на Р. Б. иск по чл. 2 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – П. на РБ поддържа, че с въззивното решение е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът З. Ж. Ч. от [населено място] в писмено становище чрез адв. М. К. Д. поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване и развива съображения за неоснователност на същата.
С насрещна касационна жалба З. Ж. Ч. обжалва същото решение в частта му, с която е отхвърлен предявения по чл. 2 ЗОДОВ иск за сумата над 5 000 лева до пълния размер на претендираното вземане от 20 000 лева. Към жалбата прилага изложение, в което поставя въпрос, за който поддържа, че са налице общото и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил пъровинстанционното решение, е осъдил П. на Р. Б. да заплати на З. Ж. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу ищцата наказателно производство по д.п. № 610/2008 г. по описа на 04 РУП на ОДМВР – В. и преписка № 120025/2008 г., по което е била привлечена в качеството на обвиняемо лице за извършено престъпление по чл. 187 НК и което наказателно производство е било прекратено с постановление от 17.11.2009 г. на прокурор при РП – В., поради липса на престъпление, като искът за разликата над присъдената сума от 5000 лева до пълния заявен размер на претенцията от 20 000 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен. С решение от 18.04.2016 г. по гр.д. № 2888/2015 г. ОС Варна е оставил без уважение молбата на З. Ж. за изменение на решение от 16.12.2015 г. по същото гражданско дело в частта му досежно присъдените разноски по делото, като й бъдат присъдени такива в размер на още 400 лева за заплатено от нея адвокатско възнаграждение.
Установено е от приложените материали по досъдебното производство № 610/2008 г. по описа на Четвърто РУП при ОДМВР – В., пр. преписка № 12025/2008 г. на ВРП, че на 17.11.2008 г. с постановление на прокурор при РП – В. е било образувано досъдебно производство срещу З. Ж. за извършено престъпление по чл. 182, ал. 1 НК, а именно за това, че на 30.07.2008 г. в качеството й на родител оставила непълнолетната си дъщеря, намираща се под нейни грижи и настойничество, без надзор и достатъчна грижа, и с това създала опасност за нейното физическо, душевно или морално развитие. С постановление на ВРП от 17.11.2009 г. е било прекратено досъдебното производство срещу ищцата поради липса на извършено престъпление и то е влязло в законна сила, считано от 07.12.2009г. Срещу ищцата не е взимана мярка за неотклонение. За доказването на твърдените от ищцата неимуществени вреди по делото са приети медицински документи за влошено физическо и психическо здравословно състояние на ищцата, изслушани са и вещи лица по назначена първоначална и повторна съдебно-психологически експертизи, според чиито заключения при ищцата се наблюдава личностнова дисхармония, която ограничава възможностите й за справяне с трудните житейски ситуации. В този смисъл и факторите, водещи до емоционалните й негативни преживявания се свеждат до личностновите особености на ищцата, проблемите, които тя е имала с дъщеря си и ресурсът й за справяне с тях, и на трето място комуникацията с държавните институции по повод така възникналите проблеми. Воденето срещу ищцата досъдебно производство е влязло в сериозен конфликт с начина й на себеоценка, вижданията й и разбиранията й относно възпитанието на детето и възприемането й за образцова майка, която е търсила помощ от институциите.
Като е съобразил посочените обстоятелства, съдът е приел от правна страна, че събраните даннни не са достатъчни, за да определят висока степен на душевни страдания, причинени на ищцата от привличането й като обвиняема, доколкото към този момент факторите, водещи до емоционалните й негативни прецивявания се свеждат и до личностновите особености на ищцата, проблемите, които тя е имала с дъщеря си и ресурсът й за справяне с тях. Съдът е приложил критерия на чл. 52 ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението след преценка на всички релевантни факти и обстоятелства. Отчел е тежестта на обвинението и продължителността на наказателното преследване от привличането й като обвиняема до прекратяване на наказателното производство.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване П. на РБ поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за критериите за определяне справедливо обезщетение и за задължението му да направи своя самостоятелна преценка на доказателства и доводите на страните, което съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Позовава се на П. № 4/1968 г. и т. 3 на ТР № 3/2004 г. ОСГК на ВКС.
Към касационната жалба на П. на РБ в съда е подадено на 10.02.2016 г. допълнителното изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК. Същото не следва да се разглежда от настоящата инстанция, тъй като процесуалното действие е извършено след изтичане на предвидения за това месечен срок, т.е. следвало е да постъпи в съда до 05.02.2016 г. съобразно разпоредбата на чл.283 във вр. с чл. 284, ал. 3 ГПК.
В приложено към насрещната жалбата на З. Ж. Ч. от [населено място] изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение по материалноправните и процесуалноправните въпроси за значението на пожизнената социалнопсихологическа вреда и нейния размер, респ. за оценяването по справедливост на пожизнената такава вреда, нанесена от незаконните действия на П., изразяващи се в нарушаване презумпцията за невиновност, незаконно образуване и незаконосъобразно водене на досъдебно производство, довело до наказателнопроцесуален резултат привличане в качеството на обвиняем на лице при липса на данни за престъпление. Счита се, че поизнасянето на съда по горните въпроси е в противоречие с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС на РБ, както и в противоречие на Тълкувателно решение № 3 от 2004 г., ОСГК на ВКС и се поддържа, че разрешаването му от касационния съд ще бъде от принос за развитието на правото с оглед изясняване на параметрите на справедливото обезщетение при неимуществени вреди от пожизнен характер, нанесени от държани институции – допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
По касационната жалба на П.:
С оглед данните по делото и изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателя въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Въззивният съд се е произнесъл в решението си по всички въпроси от значение за спора касаещи преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди, в съответствие с практиката на ВКС, включително и в посочените от жалбоподателя решения. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най-пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС. Въззивният съд е съобразил приноса на осъщественото от П. противоправно поведение към цялостното физическо и психическо състояние на ищцата и по този начин е възприел наличието на причинно-следствената връзка между деянието и вредите. Това е видно и от обсъденото в мотивите на решението заключение на вещите лица по назначените съдебно-психологически експертизи, като в решението изрично се подчертава, че у ищцата се наблюдава личностнова дисхармония, която ограничава възможностите й за справяне с трудни житейски ситуации и че факторите, водещи до емоционалните негативни преживявания се свеждат до личностновите особености на ищцата и проблемите, които тя е имала с дъщеря си и ресурсът й за справяне с тях, като едва на трето място е и комуникацията с институциите. При тези мотиви преживения от ищцата стрес и настъпилото отчуждение между майка и дъщеря са разгледани в тяхната зависимост от други обстоятелства, различни от действията на П.. С оглед тези съображения съдът е заключил, че събраните данни са недостатъчни, за да определят висока степен на душевните страдания, причинени на ищцата от привличането й като обвиняема, поради което и предявеният иск е уважен за сумата от 5000 лева, като за горницата над тази сума е отхвърлен. Изложеното разкрива, че правораздавателната воля на съда е формирана при съвкупен анализ на фактическите обстоятелства, въз основа на които е извършена преценка за степента, в която П. е въздействала върху неимуществената сфера на ищцата.
При изложените съображения, тъй като касационно обжалване по жалбата на П. на РБ не следва да се допусне, не подлежи на разглеждане и подадената от З. Ж. Ч. насрещна касационна жалба на основание чл. 287, ал. 4 ГПК.
Постъпила е и частна жалба от З. Ж. Ч. от [населено място] срещу допълнително решение № 520 от 18.04.2016 г., постановено по гр.д. № 2888/2015 г. по описа ОС Варна в частта, с която е оставена без уважение молба с вх. № 4459 от 12.02.2016 г., с която се иска по реда на чл. 248 ГПК допълването в частта за разноските на въззивното решение № 2104 от 16.12.2015 г. по гр.д. № 2888/2015 г. на Окръжен съд – Варна. Жалбата е присъединена за разглеждане в настоящото производство с определение № 433 от 26.09.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 3853/2016 г., IV г.о.
С решението с характер на определение в частта, с която съдът се е произнесъл по реда на чл. 248 ГПК, е прието, че с въззивното решение съдът не е присъдил разноски на страните, доколкото не е уважена нито една от двете жалби. Констатирано е, че молителката е представила списък на разноските, с който е претендирала такива в размер на 800 лева адвокатски хонорар, 5 лева държавна такса, 3 лева банков превод. От приложен договор за правна защита и съдействие, съдът е установил, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева за оказване на правна защита, изразяваща се в процесуално представителство по въззивно гр. д. № 2888/2015 г. на В.. С оглед това съдържание на договора е прието, че липсва конкретизация каква част от възнаграждението е заплатена за защита срещу въззивната жалба на П. и каква част е заплатена за изготвянето и представителство по насрещна въззивна жалба, подадена от З. Ч., поради което е невъзможно съдът да направи това разграничение. Прието е, че едва с молбата по чл. 248 ГПК е направено уточнение от молителката Ч., че се касае за разпределение по двете жалби по равно, т.е. по 400 лева.
Жалбата е неоснователна.
Правилни са изложените в мотивите на въззивното съдебно решение с характер на определение доводи, според които жалбоподателката не е конкретизирала надлежно каква част от възнаграждението, отразено в списъка за разноски и приложения договор за правна помощ, е заплатена за изготвянето на насрещна въззивна жалба и каква част е за подадения отговор на въззивната жалба на П.. Следва допълнително да се посочи, че разноските се присъждат само по изрично искане на страната, което следва да се извърши по смисъла на чл. 80 ГПК най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В конкретния случай в подадения от жалбоподателката отговор на въззивна жалба не е обективирано искане за присъждането на разноски, нито е представен списък за техния размер. Това е сторено в открито съдебно заседание и то по отношение единствено на подадената насрещна въззивна жалба, както е видно и от съставения по делото протокол /л. 58/. С оглед съдържанието на същия се установява, че процесуалният представител на ищцата е поддържал насрещната жалба и с това процесуално действие именно е представил списъка за разноски и е претендирал присъждането им. От тези данни по делото не може да се направи извод каква част от възнаграждението се полага за подадения отговор и дали изобщо се претендира присъждането на възнаграждение за това действие на процесуалния представител на страната по защита и съдействие на нейните интереси. Същевременно, предвид изхода на делото, завършило с потвърждаване на първоинстанционното решение, нито една от двете жалби на страните не е била уважена. Поради това и за ищцата не е била налице хипотезата на чл. 78, ал. 1 ГПК, предвиждаща право на разноски за страната, в полза на която е постановен благоприятен по делото резултат. Ето защо и решението с характер на определение по чл. 248 ГПК като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2104 от 16.12.2015 г., постановено по в. гр.д. № 2888/2015 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна касационна жалба на З. Ж. Ч. срещу решение № 2104 от 16.12.2015 г., постановено по в. гр.д. № 2888/2015 г. на Окръжен съд – Варна.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 520 от 18.04.2016 г., постановено по гр.д. № 2888/2015 г. по описа ОС Варна в частта, с която е оставена без уважение молба с вх. № 4459 от 12.02.2016 г., с която се иска по реда на чл. 248 ГПК допълването в частта за разноските на въззивното решение № 2104 от 16.12.2015 г. по гр.д. № 2888/2015 г. на Окръжен съд – Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: