2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
гр. София, 24.4.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1448 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. П. против определение № 73/13.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 59/2018 г. от състав на Апелативен съд – П..
Ответникът по частната касационна жалба не е представил отговор.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, съдът е потвърдил определение на първоинстанционен съд, с което е оставена без разглеждане молба за изменение на решение в частта за разноските, като просрочена.
Съдът е приел, че допълването на решението по реда и при условията на чл.250 от ГПК касае случаите, в които съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, т.е. по отношение на целия предмет на спора, който следва да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо, докато вземането за разноските по делото е в зависимост от изхода по спора, но не е част от него. Поради това е прието, че за поправянето на решението относно тях е предвиден специалния ред на чл.248 от ГПК, който урежда две хипотези – на допълване на решението, когато с него съдът въобще не се е произнесъл по искането на страната за присъждане на разноски, и на изменението му, когато присъденият с него размер на разноските е неправилно определен поради грешно изчисляване или грешни фактически и правни изводи, с оглед на каквито е формиран. Съдът е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че искането му намира своето основание в разпоредбите на чл.250 от ГПК, като е посочил, че дадената от него квалификация не е обвързваща за съда, който я определя на база изложените от молителя обстоятелства и кореспондиращ им петитум. В случая е прието, че искането е за изменение на решението в частта му за разноските чрез присъждане на разликата над присъдените 2160лв. до пълния им размер от 6480лв., поради което е с правно основание чл.248,ал.1 от ГПК. Тъй като посочената разпоредба предвижда, че искането следва да бъде направено в срока за обжалване на решението или в едномесечен срок от постановяването му, ако то е необжалваемо, като доколкото препис от решението е връчен на молителя-ответник на 25.10.2017г., при което двуседмичният срок изтича на 08.11.2017г. /присъствен ден/ и тъй като молбата за изменение на решението в частта му за разноските е подадена на 10.11.2017г. извън преклузивния срок, правото да се иска такова е преклудирано и същата се явява недопустима.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на обжалването.
Първия сочен правен въпрос е, какъв е реда за допълване на решението в частта за разноските, както и ако съдът е сезиран с молба за допълване на решение в частта за разноските, дължи ли се произнасяне по това искане и в какъв срок следва да се подаде молбата за това. Сочи се противоречие с актове на ВКС и се твърди наличие на касационното основание по чл.280, ал1, т.1 ГПК.
Представените актове на ВКС касаят хипотезата, в която съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски и в тази връзка е направена аналогия с разпоредбата на чл.250 ГПК и допълване на решението, респ. определението на съда. Настоящата хипотеза е различна, доколкото се касае за изменение на решение в частта за разноските, независимо от твърдението на жалбоподателя, че се касае за допълване на решението, тъй като се твърди присъждане на разноски в по-малък от дължимия размер, поради което цитираните актове на ВКС са неотносими към настоящия случай. Разпоредбата на чл.248 ГПК предвижда възможност на страната да иска допълване или изменение на решението, но срокът за това е предвиден в същата разпоредба и той е срокът за обжалване на акта, ако е необжалваем – в едномесечен срок, като това е в хипотезата на случаите, в които съдът е присъдил разноски и се иска тяхното изменение, какъвто е настоящия случай.
Предвид изложеното, не е налице касационно основание по допускане на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 73/13.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 59/2018 г. от състав на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.