О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
Гр.София, 26.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1633/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Н. срещу Решение № 29/4.01.2018 г. по т.д.№ 1749/2017 г. на Софийския АС, с което е потвърдено решение № 1595/15.09.2016 г. по т.д.№ 2207/2016 г. на СГС, VІ ТО, 10 състав в частта срещу касатора Д. Н.. С първоинстанционното решение са уважени предявените положителни установителни искове по чл. 422 ал.1 ГПК на „Първа инвестиционна банка“ АД за сумата 750 000 ЕВРО, представляваща главница по договор за овърдрафтен кредит № 010 – 108/12.03.009 г. ведно със законната лихва върху главницата от 14.04.2014 г., за сумата 744437,50 ЕВРО – договорна лихва по т.1.6 от Раздел І на договора за периода от 25.08.2011 г. до 24.09.2012 г., за сумата 224 437,46 ЕВРО – наказателна лихва по т. 1.7 от Раздел І на договора за периода от 25.09.2012 г. до 14.04.2014 г. и за сумата 17250 ЕВРО – комисионна за управление по т.1.8.1 от Раздел І на договора за 2010 г., 2011 и 2012 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК на 24.04.2014 г. по гр.д.№ 20022/2014 г. по описа на СРС. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и отхвърляне на предявените срещу касатора установителни искове по реда на чл. 422 ГПК. В изложение по чл.284 ал.3 т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси, както следва:
1.Каква е доказателствената сила на записванията в счетоводните книги на банките и при оспорване следва ли да се ангажират доказателства за редовното им водене
2.Допустимо ли е въззивният съд да цени доказателства, които не са събрани по надлежния ред в хода на съдебното производство и да основе решението си на тях
3. Допустимо ли е с въззивната жалба да бъде поискано събиране на нови доказателства, за които не са дадени указания с доклада на първоинстанционния съд по реда на чл.146 ал.2 ГПК и какви са последиците от недаване на указания от съда за кои факти и обстоятелства, релевантни за спорното право, страните не сочат доказателства
4. Какво е значението на извънсъдебното признание.
Ответникът по касация „Първа инвестиционна банка“ АД изразява становище в срока за отговор на жалбата, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
След преценка на данните по делото и доводите на страните Върховният касационен съд,1 състав на Второ т.о., намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд и нередовностте й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между „МКБ Юнионбанк“ АД, чийто универсален правоприемник е ищцовата банка, и „ДН-АВТО“ ООД е сключен договор за банков кредит, с който страните са се съгласили банката да отпусне на дружеството-кредитополучател кредит 750 000 ЕВРО. Към процесния договор от 12 март 2009 г. са сключени седем анекса. С единия от тях – № 2 от 25 май 2010 г. страните по договора постигат съгласие жалбоподателят Д. Н. Н. да встъпи в дълга на основание чл.101 ЗЗД като поеме солидарно с кредитополучателя „ДН-АВТО“ ООД отговорността за изпълнението на задълженията му при приложение на правилата на чл.121 и сл. ЗЗД досежно солидарната отговорност. С анекса е постигнато съгласие и за промяна на крайния срок за издължаване на заетата сума. Констатирано е, че непогасеният остатък от главницата възлиза на 750 000 ЕВРО. Ответникът Д. Н. не е оспорил договора и анексите към него, както и истинността на съдържащото се в тях признание, че кредитът е усвоен изцяло в договорения размер и следва да бъде върнат на кредитодателя в уговорения с последния анекс срок – 25.09.2012 г. Съдът е приел за неотносимо възражението на жалбоподателя за необявяване предсрочната изискуемост на кредита. Заявлението за издаване заповед за изпълнение и исковата молба, определящи предметната рамка на производството, не съдържат фактически твърдения за извършени от кредитора действия по упражняване правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, а вземането е претендирано на основание изтекъл уговорен между страните срок за изпълнение, предвид на което оспорванията на Д. Н. за ненадлежно упражняване правата на банката във вр.чл.60 ал.2 от Закона за кредитните институции не са относими към предмета на спора. Жалбоподателят и останалите солидарно задължени лица съгласно договора не са изпълнили задълженията си в уговорения в тяхна полза срок 25.09.2012 г. с анекс № 7 от 23.05.2012 г., поради което и заявените с исковете по чл.422 ГПК вземания са дължими в претендирания размер. С анекси с номера 2 до 7 Н. изрично е признал, че сумата 750 000 ЕВРО е усвоена от кредитополучателя и е дължима в посочения размер. Усвояването на сумата се установява и чрез констатациите в заключението на ССчЕ. Обект на проверката на вещото лице са счетоводните записвания при ищцовата банка и представените по делото документи. Поради неосигурен достъп на вещото лице до първичната документация на кредитополучателя проверка в счетоводството му не е извършена. Заключението на експертизата е възприето от въззивния съд като обективно и компетентно, основано на редовно водени счетоводни записвания, отразяващи всички плащания към ищеца, отнесени за погасяване задълженията на кредитополучателя „ДН АВТО“ ООД. Според заключението на ССчЕ главницата по договора за овърдрафтен кредит възлиза на 750 000 ЕВРО, договорната лихва – на 74 437,50 ЕВРО, наказателна лихва на 224 437,46 ЕВРО, а комисионната за управление по т.1.8.1 от Раздел І на договора – на 17250 ЕВРО. Изводите на двете инстанции относно основателността на предявените положителни установителни искове съвпадат, поради което решението на СГС е потвърдено в обжалваната му част. Въззивният съд е препратил и към мотивите на пръвоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК.
Видно от съдържанието на мотивите на обжалваното въззивно решение изведените от касатора процесуалноправни въпроси не са обусловили решаващата воля на съда, не са значими за изхода на спора, а за обсъждане на събраните по делото доказателства, за възприемането на фактическата обстановка и за правилността на съдебния акт. По съществото си въпросите са оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение.
Непосочването на правен въпрос, представляващ общо основание за достъп до касация, само по себе си е достатъчно за недопускане на касационно обжалване.
Независимо от горното вписванията в счетоводните книги са преценени от съда според тяхната редовност и с оглед на всички релевантни обстоятелства по делото, заключението на съдебносчетоводната експертиза се основава на представени от страните писмени доказателства и почива на обективни данни, не е оспорено и е възприето като компетентно. Касаторът не е имал искания за задължаването на неучастващо по делото лице или страна да представят документи, намиращи се в тях.
Четвъртият въпрос – относно значението на извънседебното признание – е зададен в контекста на оплакването за необосновано приемане от въззивната инстанция за доказано усвояването на кредита само въз основа на изявления на страните в анексите. Жалбоподателят Н. не е оспорил с отговора на исковата молба усвояването на кредита от „ДН АВТО“ ООД, а анексът от 23 май 2012 г. съдържа изявлението му, че дължи главницата по усвоения кредит в претендирания от ищеца размер 750 000 ЕВРО. Извънсъдебното признание на факт се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото както и съдебното признание. Изявленията за неизгодни за страната факти са ценени ведно с всички доказателства по делото.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице и допълнителното селективно основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 29/4.01.2018 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, по в.т.д.№ 1749/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: