О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
[населено място] ,26,04,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и първи април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 863 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 3649/15.12.2015 год. по ч.т.д.№ 4720/2015 год. на Софийски апелативен съд,с което е оставена без разглеждане частната жалба на същата страна против определение от 18.08.2015 год. по т.д.№ 347/2014 год. на СГС. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение , като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – чл.613а ал.3 вр. с ал.1 ТЗ. Страната счита, че определението на съда по несъстоятелността е обжалваемо на основание чл. 613а ал.3 ТЗ , като акт в производството по несъстоятелност.
Ответната страна – синдика на [фирма] / в несъстоятелност / – оспорва частната жалба,намирайки че в случая е необходимо , а не е обосновано,основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.Поддържа изложените от въззивния състав съображения относно необжалваемостта на атакуваното определение на съда по несъстоятелността.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване по реда на чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК, като акт, преграждащ развитието на производството по частната жалба пред Софийски апелативен съд , поради което чл.280 ал.1 ГПК е неприложим .
Частната жалба е неоснователна .
[фирма] е обжалвало определение на съда по несъстоятелността на [фирма], от 18.08.2015 год. по т.д.№ 347/2014 год. на СГС, с което е задължено да предаде на синдика на дружеството в несъстоятелност описано в съдебния акт МПС,предмет на договор за лизинг между [фирма] ,в качеството на лизингодател и [фирма] – в качеството на лизингополучател, тъй като вещта съставлява част от масата на несъстоятелността на [фирма], като съответно са указани условията и обстоятелствата по извършване на предаването му.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу това определение на съда, въззивният състав е приел, че с оглед характеристиката му на непреграждащо развитието на производството по несъстоятелност, нито изрично предвидено като обжалваемо от закона, определението не попада в кръга на подлежащите на обжалване ,съобразно общите правила на чл.274 ал.1 ГПК вр. с чл.613а ал.3 ТЗ, актове на съда по несъстоятелността, нито е сред изрично изброените като обжалваеми в ал.1 на същата разпоредба .
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Под „съответния ред„,по смисъла на чл.613а ал.3 ТЗ,за определенията на съда по несъстоятелността законодателят е визирал реда за обжалване по Глава ХХІ ГПК, съответно предпоставките за обжалваемост, съгласно чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, които по отношение на атакуваното определение на съда по несъстоятелността действително не са налице: същото не е преграждащо / напротив,съдействащо е /за развитието на производството по несъстоятелност,както и обжалваемостта му не е изрично предвидена в закона.Тълкуването на нормата на чл.613а ал.3 ГПК, вкл. историческо / сравнение на предходна и настояща редакции /не дава основание да се приеме,че са налице изключения от приложимите към обжалването на съответния вид акт и формиращи реда за обжалването му правила, към които препраща – Глава ХХІ ГПК,в нейната цялост,без изключване предпоставките на обжалваемостта, съгласно чл. 274 ал.1 ГПК. Липсва логично основание или залегнало в друга законова норма изрично такова,за прилагане на препращането ограничително,вкл. с оглед спецификата на производството по несъстоятелност.И в същото, обжалваемостта се урежда в съответствие с необходимостта от защита, предпоставена от закона в конкретните две хипотези – преграждащ за развитието на производството ефект или изрична обжалваемост, предвид изначално преценена от законодателя значимост на правния резултат.Настоящият състав не намира основание за разширяване принципите на защитата само и единствено с оглед постановяване на акта в производство по несъстоятелност. Напротив,ограничаването на обжалването на определенията на съда по несъстоятелността и при предпоставките на чл.274 ал.1 ГПК,до обжалваемост само на апелативен съд, предпоставя извод за лимитиране правата на страните,за сметка на бързината на производството, предвид целта му. В този смисъл е и безпротиворечивата практика на съставите на ТК на ВКС / определения по ч.т.д. № 4450 / 2013 год. І т.о. , № 2188 / 2014 год. на І т.о., № 709 / 2012 год. на І т.о. , № 3274 / 2013 год. на ІІ т.о. , ч.т.д. № 572 / 2011 год. на І т.о., ч.т.д. № 913 / 2010 год. на ІІ т.о., ч.т.д. № 3663 / 2013 год. на І т.о. на ВКС и др. /.
Водим от горното , Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3649 / 15.12.2015 год. по ч.т.д.№ 4720 / 2015 год. на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :