О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
гр. София, 27.09.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 3391/2016 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя му Д. И., против определението от 27.06.2016 год. по ч. гр. д. № 915/2016 год. на Бургаския окръжен съд. С него е потвърдено определението от 10.05.2016 год. на съдията по вписванията при Районен съд – [населено място], с което е отказано да се извърши заличаване на ипотека, дадена като обезпечение пред съд по реда на чл. 180 и сл. ЗЗД, вписана в Службата по вписванията – [населено място] с вх. № 6413 от 18.08.2015 год., акт № 34, т. І.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на определението с молба за отмяната му. Счита, че заличаването на ипотеката, учредена като обезпечение пред съд по реда на чл. 180 и сл. ЗЗД, при неприемането й с оглед искане за спиране на изпълнението по реда на чл. 420, ал. 1 ГПК, е в компетентността на съдията по вписванията и не е необходимо изричната й отмяна по реда на чл. 402 ГПК.
По допустимостта на касационното обжалване, обосновано от жалбоподателя с твърдение за наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК е поставен въпроса относно компетентността на съдията по вписванията при искане за заличаване на ипотека върху недвижим имот, учредена по реда на чл. 180 ЗЗД от трето лице, да преценява дали същата е приета от съда като надлежно обезпечение за кредитора по искане на длъжника за спиране на изпълнението, или е необходим нарочен акт на съда за заличаването й в производство по чл. 402 ГПК. Касаторът не обосновава твърдяното противоречие в решаването на този въпрос от съдилищата, макар и да сочи постановени определения на БлОС по подадени молби от длъжника по изпълнителното производство за спиране на изпълнението на основание дадени от настоящия жалбоподател обезпечения за кредитора по реда на чл. 180 ЗЗД, нито се констатира такова противоречие с цитираното определение № 489/11.08.2009 год. по ч. гр. д. № 61/2008 год. ІV г. о. на ВКС. Напротив, произнасянето на въззивния съд в обжалваното определение е в същия смисъл – към молбата за заличаване на ипотеката не е представен акт за заличаването й и тъй като съдията по вписванията не е компетентен да преценява дали нуждата от обезпечение е отпаднала, правилно е отказал исканото заличаване. Поради това и основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице.
Не е налице и релевираното такова по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради липса на предпоставките, съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Формулираният от касатора правен въпрос, уточнен от настоящата инстанция в посочения смисъл, няма изискуемото се значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото разпоредбите на ПВп /чл. 2, чл. 4, чл. 19/, както и тази на чл. 181, ал. 3 ЗЗД относно начина на заличаване на ипотека, дадена като обезпечение пред съд, са ясни и не се нуждаят от тълкуване при прилагането им, нито се поддържа да е създадена практика при неточното им тълкуване или да е налице необходимост то да бъде осъвременено. Освен това въпросът за компетентността на съдията по вписванията и проверката, която извършва същият, е разрешен в т. 6 на ТР № 7/2012 год. на ОСГТК на ВКС, като произнасянето на въззивния съд не е в противоречие с него.
Останалите съображения на касатора относно постановените от БлРС и БлОС определения в производството по чл. 420, ал. 1 ГПК и доколко въззивното определение по него може да се приеме като акт за заличаване на ипотеката представляват такива по съществото на конкретния спор и макар същият да не е предмет на произнасяне, следва да се посочи, че искането за заличаването на ипотеката е предмет на произнасяне в производството, по повод и във връзка с което е учредена и вписана същата /в този смисъл например е определение № 29 от 20.01.2016 год. по ч. гр. д. № 5949/2015 год. на ІІІ г. о. на ВКС/.
По тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението на окръжния съд, водим от което и на основание чл. 278 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1411 от 27.06.2016 по ч. гр. д. № 915/2016 год. на Бургаския окръжен съд по подадената от [фирма], [населено място], представлявано от управителя му Д. И., частна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: