3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 192
С., 28.03. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1089/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 11.08.2009 г. по гр.д.№ 1309/2007 г. на С. градски съд в частта, с която след частична отмяна на решение от 08.01.2007 г. по гр.д.№ 10417/2005 г. на С. районен съд е осъдил касатора на основание чл.108 ЗС да предаде на В. Ф. П. и на Ф. В. П., и двамата от[населено място] владението върху подробно индивидуализирани в същото движими вещи, находящи се в „М.”-магазините в[населено място], Русе и Варна.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради наличие на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК отменителни основания.
В изложението, депозирано съобразно изискването на чл.284, ал.1, т.3 ГПК допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е обоснована с твърдението, че по въпроса за активната материалноправна легитимация на ищците по иска с правно основание чл.108 ЗС въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираните и приложени от касатора решения на ВКС, в които е прието, че за успешното провеждане на ревандикационния иск необходимо условие е ищецът по несъмнен начин да установи правата си на собственик, както и че ответникът владеее без правно основание спорната вещ.
Ответниците по касация В. Ф. П. и на Ф. В. П. оспорват допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в депозирания от тях по реда на чл.278, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не са налице предпоставките за допускане на разглеждането й по същество.
За да обоснове крайния си извод за основателност на предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел за установено, че между ищцата и наследодателка на настоящите ответници по касация, действала в качеството си на [фирма] и ответното дружество са възникнали облигационни правоотношения по ненаименовани договори от 1999 г. и 2000 г. с елементи на договор за гражданско дружество и на договор за наем, по силата на които ТД е предоставило на [фирма] терен за изграждане на кафетерии, собствеността върху които след прекратяване на договорите е преминала в нейния патримониум. Съдът се позовал на приетия във въззивното производство за безспорен и ненуждаещ се от доказване факт, че ответното дружество упражнява фактическа власт върху процесните павилиони в градовете Русе, Пловдив,, С.-Л. и С. З., както и че всички те са изградени от наследодателката на ищците, а павилионът от „М.-1” в[населено място] е преместен в[населено място]. Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства е прието на недоказано възражението на ответника и настоящ касатор за извършена от наследодателката на ищците последваща продажба на павилионите на трети лица, както и че наличното оборудване в тях е собственост на последващите наематели. В тази връзка по отношение на павилионите е обсъден сключения между [фирма] и [фирма] договор за продажбата им на анекса към него, въз основа на което е прието, че съвкупната им преценка сочи на последващо съгласие на страните за разваляне на договора, извън предмета на който е павилиона, изграден в[населено място], продаден от [фирма] на [фирма]. Въз основа на това е направен извод, че павилионите в[населено място], Варна и Русе са останали в собственост на ищцата, както и че същата е придобила и собтсвеността върху оборудването, за които е представен договор за продажбата им, сключен между нея и [фирма] в качеството му на техен продавач.
Във връзка с твърдението на касатора за наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса за предпоставките за уважаване на иска по чл.108 ЗС с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са представени множество решения на ВКС, като по отношение на конкретно повдигнатия от касатора въпрос[населено място] № 1048 от 03.10.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 1062/2005 г., 4-Б г.о. е прието, че за успешното провеждане на ревандикационния иск необходимо условие е ищецът по несъмнен начин да установи правата си на собственик, а ответникът – че владеее без правно основание спорната вещ. Изводите на въззивния съд относно посочените предпоставки изцяло са съобразени с цитираната практика по приложението на чл.108 ЗС, тъй като е прието, че предявилото иска лице по несъмнен начин е доказало правата си върху вещи, които ответникът владее без правно основание, поради което следва да се приеме, че не се установява наличие на противоречива практика по поставения от касатора въпрос.
Изводите си за наличието на активна и пасивна материалноправна легитимация на страните по ревандикационния иск съдът извършва въз основа на преценка на доказателствата по свое вътрешно убеждение. В случая твърденията в изложението, в това число и за необсъдени доказателства могат да се квалифицират като доводи за неправилно приета фактическа обстановка, относими към твърдяната неправилност на обжалваното решение, но не и при селектиране на касационната жалба.
В обобщение настоящият състав приема, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.08.2009 г. по гр.д.№ 1309/2007 г. на С. градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: