О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№192
[населено място], 03.05.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 1176 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №185 от 10.11.2015г. по гр.д. № 192/2015г. на Търговищки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 76 от 07.05.2013г. по гр.д.№1046/2011г. на Поповски районен съд за изнасяне на публична продан на недвижим имот, представляващ УПИ ІV-37 в кв.10 по плана на [населено място], [община], с площ 1015 кв.м., заедно с построените в него масивна жилищна сграда и стопанска постройка, съсобствен при равни дялове на съделителите А. М. А. и П. М. Г.. С въззивното решение е определена нова пазарна стойност на имота, а именно 5450 лв. и съответно са намалени дължимите от съделителите държавни такси върху стойността на дяловете им.
Касационната жалба е подадена от А. М. А. чрез пълномощника адв. А.. Поддържа се, че решението е неправилно, тъй като съдът не е изследвал поделяемостта на имота, също така не са спазени дадените от ВКС указания при връщането на делото за ново разглеждане. К. счита, че поради нередовното си призоваване в първото заседание след допускане на делбата, е бил лишен от възможността да предяви претенция по сметките и същата е следвало да бъде приета от въззивния съд. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се твърди, че въпросът относно задължението на съда да изследва поделяемостта на имота е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Същото се поддържа и спрямо въпроса за задължителната сила на указанията на касационния съд по прилагането и тълкуването на закона, дадени в отменително решение.
Ответницата по жалбата П. Г. в писмения си отговор взема становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по делба във фазата по извършването й. Обект на делбата е поземлен имот с построени в него жилищна и стопанска сграда, между двама съделители с равни дялове.
Производството пред въззивния съд е по чл. 294 ГПК – развива се след отмяна на предходно въззивно решение по спора. В постановеното решение № 226 от 22.12.2014г. по гр.д. № 3253/2014г. на І г.о. на Върховния касационен съд касационното обжалване е допуснато по процесуалния въпрос дали въззивната инстанция следва да се произнесе по искане по чл.349, ал.2 ГПК, ако във въззивната жалба има позоваване на нарушение на правилата по призоваването в първата инстанция, довело до лишаване на страната от възможност да заяви претенция за възлагане на неподеляем недвижим имот. Прието е, че в такава хипотеза въззивният съд е длъжен да приеме и разгледа исканията и възраженията, заявени за първи път с жалбата, като даде указания по доказателствената тежест и възможност да представяне на доказателства. Дадените конкретни указания за новото разглеждане са: ако съдът установи, че е нарушено правото на участие на въззивника, да приеме за разглеждане претенцията му за възлагане на жилищния имот на основание чл. 349, ал.2 ГПК, да разпредели доказателствената тежест между страните и да събере поисканите от страните доказателства във връзка с тази претенция.
При новото разглеждане с молба от 20.02.2015г. А. А. е заявил претенция по сметките по чл. 346 ГПК, произтичаща от извършени подобрения в съсобствения имот, възлизащи общо на 11 956лв., от които претендира от ответницата 5 928лв. В молбата е заявено, че не се поддържа искането за възлагане на имота. В съдебно заседание на 10.09.2015г. Търговищки окръжен съд е приел, че въззивникът А. А. е бил нередовно призован за първото заседание след допускане на делбата, тъй като призовката до него е получена от негова снаха, но не е установено дали тя е лице от домашните му, което живее на същия адрес съгласно чл. 46, ал.2 ГПК; съдът е отказал да приеме претенцията за възлагане предвид постъпилата молба, че тя не се поддържа; съдът не е приел за разглеждане и претенцията по сметки като недопустима с оглед на задължителните указания на ВКС, които визират само претенция за възлагане. В следващото съдебно заседание претенцията по чл. 349, ал.2 ГПК е приета за разглеждане предвид изявлението на въззивника, че не я е оттеглил.
Относно поделяемостта на имота по делото е изискано и постъпило писмено становище на Главния архитект на [община], според което поземленият имот е поделяем, но застроените в имота сгради са неподеляеми по чл. 202 ЗУТ, поради което като цяло имотът е неподеляем.
В обжалваното решение съдът отново е мотивирал становището си, че А. А. е бил нередовно призован за съдебното заседание на 19.03.2013г. пред районния съд, което е първото след влизане в сила на решението по допускане на делбата. Призовката е получена от Д. С., снаха на А., за която не е установено да живее на адреса към този момент. Относно поделяемостта на имота съдът е възприел, че същият е неподеляем, изхождайки от становището на Главния архитект. Претенцията на А. за възлагане съдът е отхвърлил, доколкото не са ангажирани доказателства, че е живял в имота към момента на откриване на наследството; а освен това той притежава други жилищни имоти. При тези данни делбата е извършена чрез изнасяне на имота на публична продан.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първият повдигнат от касатора правен въпрос е за задължението на съда да изследва поделяемостта на делбения имот, включително и служебно. Навежда се противоречие с Решение № 39 от 13.02.2015г. по гр.д. № 4890/2014г. на І г.о. на ВКС. Въпросът е свързан с наведените в жалбата оплаквания, че съдът не е назначил експертиза за поделяемост на имота, а само за неговата оценка. Видно, че в първата инстанция съдът е изискал становище от Главния архитект на общината за поделяемост на имота и в постъпилото такова е посочено, че е възможно разделянето на само на дворното място на два нови УПИ. Във връзка с това съдът е дал указания на страните, че ако желаят разделяне следва да предприемат действия пред общинската администрация за промяна на плана по реда на ЗУТ. Приетата техническа експертиза е описала жилищната сграда като полумасивна, на гредоред, състояща се на първия етаж от стая, коридор и изба, а на втория – от три стаи и коридор. В. съд, след отстраняване на очевидната фактическа грешка в описанието на имота, допусната от първата инстанция, отново е изискала становище от Главния архитект на [община] относно поделяемостта на процесния имот. С писмо от 28.09.2015г. архитектът е отговорил, че урегулираният поземлен имот е поделяем, но застроените в него сгради са неподеляеми, с оглед на което имотът като цяло е неподеляем. Назначена е от въззивния съд нова оценителна експертиза, която е извършила оглед на имота и е описала сградата като еднофамилна. При така извършените действия от съда, при липсата на каквито и да било искания от страните и предприети от тях действия за изменение на действащия план за регулация, както и предвид изричното искане на съделителката П. Г. за изнасяне на имота на публична продан, то не е налице противоречие със соченото от касатора решение № 39 от 13.02.2015г. по гр.д. № 4890/2014г. на І г.о.на ВКС, І г.о. В него се приема, че в производството по съдебна делба е необходимо да бъде изяснен въпроса дали имотът, предмет на делбата, е поделяем; поради това въззивният съд е длъжен служебно, без искане на страните, да назначи експертиза за поделяемостта на имота, ако такава експертиза не е била назначена и приета от първоинстанционния съд. В настоящата хипотеза, която от фактическа страна не е напълно идентична, съдът е предприел необходимите действия за изясняване поделяемостта на имота.
Вторият правен въпрос, поставен от касатора, касае задължителната сила на указанията на касационния съд по прилагането и тълкуването на закона, дадени в отменително решение и е свързан с неприетата от въззивния съд негова претенция за подобрения. В отменителното решение на ВКС в дадения отговор на правния въпрос е прието, че при нередовно призоваване на страната в първата инстанция, въззивният съд е длъжен да приеме и разгледа исканията и възраженията, заявени за първи път с жалбата, като даде указания по доказателствената тежест и възможност да представяне на доказателства. Същевременно, дадените конкретни указания за новото разглеждане са единствено за приемане за разглеждане на претенцията за възлагане по чл. 349, ал.2 ГПК. В. съд е изпълнил буквално указанията като е приел претенцията за възлагане, но не е приел тази по сметките, понеже не е изрично спомената в отменителното решение.
Съгласно посочената задължителна практика: Решение № 195 от 04.07.2012г. по гр.д. №632//2011г. на І г.о. и Решение № 294 от 18.09.2013г. по гр.д. № 1276:2012г. на ІVг.о. указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. Ако при повторното разглеждане на делото от въззивния съд указанията на касационната инстанция не са били изпълнени и неизпълнението обосновава съществено процесуално нарушение, това е основание за допускане на повторно касационно обжалване.
В настоящия случай предвид изложените обстоятелства е налице неизпълнение на указанията на касационната инстанция по отношение неприемането на претенцията по сметки. За нея важат същите съображения, обуславящи и задължението на въззивния съд да приеме претенцията за възлагане – след като съделителят не е бил редовно призован за първото заседание след допускане на делбата, то е препятствана възможността му за предявяване както на искане за възлагане, така и на претенция по сметки. В този смисъл са и наведените доводи във въззивната, а и в първата касационна жалба. Допуснатото процесуално нарушение обаче не касае постановеното решение – в него не е разгледана претенция по сметки, а определението, с което е отказано приемането на претенцията. Затова, поставеният въпрос не може да обуслови допускане до касационен контрол на решението, в което липсва произнасяне по претенция по сметки. Следва да се откаже достъп до касационно обжалване на решението, а с оглед отстраняване на допуснатото нарушение следва да се дадат указания за образуване на отделно производство по своевременно предявената и неприета за съвместно разглеждане претенция по сметки на А. А..
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №185 от 10.11.2015г. по гр.д. № 192/2015г. на Търговищки окръжен съд по касационната жалба на А. М. А..
След връщане на делото в Поповски районен съд да се образува самостоятелно производство по претенцията на А. М. А. против П. М. Г., предявена по реда на чл. 346 ГПК, с молба вх.№ 660/20.02.2015г. за заплащане на подобрения в съсобствен имот в размер на 5 928 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: