4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
[населено място] , 05.03.2013
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на четвърти март , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 863 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 218 / 13.02.2012 год, постановено по т.д.№ 3258 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено решение № 388 / 14.04.2011 год. по т.д.№ 2264 / 2010 год. на СГС, ТО , VІ – 8 състав . С последното е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, за установяване по отношение ответника , че страните по спора са обвързани от правоотношение по договор за наем , възникнало на основание сключен от тях договор за наем от 18.07.2007 год. , за обект – дискотека , находящ се в [населено място], Студентски град , Младежки дом . Касаторът оспорва правилността на решението, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – несъобразяване с всички представени по делото доказателства , вкл. с действителната доказателствена сила на представените от ответника писма изх. № 272 / 01.06.2010 год. и изх. № 350 / 26.07.2010 год., като невръчени на лице, представляващо ищцовото дружество , както и в противоречие с материалния закон – чл.236 ал.1 ЗЗД , игнорирайки липсата на установено противопоставяне на наемодателя за продължаване наемното правоотношение , респ. изключвайки трансформирането му в безсрочно наемно правоотношение . Счита, че съдът неправилно и в противоречие с чл.20 ЗЗД е тълкувал волята на страните , съдържаща се в чл.4 ал.3 от договора за наем . Формулира основания за допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба по съображения , относими към преценката за правилност на въззивното решение , на основанията по чл.281 т.3 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.2 ГПК .
По допускане на касационното обжалване съобразно чл.280 ал.1 ГПК, настоящият съдебен състав съобрази следното :
Ищецът обуславя правния си интерес от воденето на установителния иск от оспорването от ответника качеството му на наемател , по сключен със същия договор за наем, предвид изтичане срока на договора , въпреки клаузата на чл.4 ал.3 от договора и въпреки факта, че заповедта на Изпълнителния директор на дружеството – наемодател , за определяне спечелилия търга за отдаване под наем на същото помещение / дружество , различно от ищеца / участник , е обжалвана , респ. не е влязла в сила . Ищецът счита, че до определянето на спечелило търга лице, вкл. евентуалното провеждане на нов търг за отдаване на обекта под наем, правоотношението му с ответника и предвид непротивопоставянето на същия , на основание чл.236 ал.1 ЗЗД се е трансформирано в безсрочно . Въззивният съд е потвърдил отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, приемайки , че с писма изх.№ 272 / 30.06.2010 год. и № 350 / 27.07.2010 год. , след изтичане срока на договора за наем на 18.07.2010 год. и при продължено ползване на имота и след тази дата, наемното правоотношение е продължило да съществува до провеждането на тръжната процедура за избор на нов наемател . В този смисъл съдът е отчел получаване на писмата от представляващия ищеца управител П. Т., при неоспорена автентичност на подписа на така посоченото лице , както и изричната декларация изходяща от същия , че имотът ще бъде освободен доброволно, в едноседмичен срок от датата на провеждането на търга / 20.08.2010 год./ , в случай на спечелването му от друга фирма . С оглед съдържанието на тази декларация / въпреки съдържанието на отправените от наемодателя писма , с изрично визирано прекратяване на договора, считано от 17.07.2010 год. и непосочване на друго доказателство, съдържащо изрично волеизявление за продължаване на наемния договор / , въззивният съд е приел продължаване на наемното правоотношение , но с нов краен срок – 27.08.2010 година . Съдът паралелно е отчел липсата на постигнато между страните съгласие , неизводимо и от чл.4 ал.3 на сключения договор за наем, съществуването на наемното правоотношение да бъде предопределено от влизане в сила заповедта за определяне спечелилото търга за отдаване обекта под наем лице . Получените след 27.08.2010 год. суми съдът е приел за получени в обезщетение за ползването , на основание чл.236 ал.2 ЗЗД , а не като наемна цена , в условията на продължен като безсрочен наемен договор . Във всички случаи , волеизявлението на наемодателя в отправените до наемателя писма № 272 и № 350 съдът е отчел като съдържащи противопоставяне на продължаването на наемното правоотношение като безсрочно , макар и за период след 27.08.2010 година , т.е. и към момента на предявяването на установителния иск .
В изложение на основанията по чл.280 ал.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът не поставя конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Изхождайки от спецификата на казуса и конкретната фактическа страна на спора , касаторът извежда необходимост от отговор на въпроса не следва ли да се счита трансформиран в безсрочен сключеният между страните като срочен договор за наем , на основание чл.236 ал.1 ЗЗД , предвид липса на противопоставяне на наемодателя срещу продължаване действието му. Въпросът е фактологично обусловен, не предпоставя еднозначен отговор на правен въпрос по приложението на закона или задължителната съдебна практика и в отклонение от същите , а е изцяло изводим от съобразяване като доказани, респ. недоказани относимите към трансформирането на договора за наем от срочен в безсрочен , специфични за спора факти , вкл. факта на противопоставяне на наемодателя . Въззивният съд е приел, че такова противопоставяне и за времето след изтичане новия договорен краен срок – 27.08.2010 год. , е налице , въз основа на отправените до ищеца две писма и изричната декларация на последния, с правните последици на която ответникът е солидарен . Дори да би бил допустим като правен , въпросът е несъответен на решаващите изводи на съда , които не са изключили релевантността на факта на противопоставянето на наемодателя на ползването на имота , поради което въззивното решение не е и във формално противоречие с цитираното, в обосноваване хипотезата на чл.280 ал.1 т. 1 ГПК , решение № 144 / 29.10.2009 год. по т.д.№ 79 / 2009 год. на ВКС, І т.о..
Касаторът, отново без формулиране на конкретен процесуалноправен въпрос, твърди въззивното решение постановено в противоречие с решение № 1985 / 17.10.2005 год. по гр.д.№ 1075/ 2005 год. на ІV т.о. на ВКС, според което „ съдът следва правилно да установи фактите, като ги прецени от гледище на закона, при което конкретно, точно и ясно да посочи какво приема за установено относно фактическите положения и върху кои доказателства основава фактическите си изводи „ . Цитираното решение е казуална съдебна практика , предпоставяща основание за допускане на касационното обжалване само в случай на установим обективен идентитет между спора по цитираното решение и настоящия , по отношение приложението на процесуалния закон от съда , при което дадените от съдилищата отговори на конкретен процесуалноравен въпрос си противоречат . Установяване на подобна идентичност е възможно само при формулиран процесуален въпрос , но не предпоставящ отговор за правилност на съдопроизводствените действия, като обуславящи правилност на въззивното решение , преценима на основанията по чл.281 т.3 ГПК ,а по приложение на конкретна процесуална норма, в чието съдържание въззивният съд е вложил смисъл, различен от вложения от законодателя , изведен чрез тълкуване в създадена вече задължителна съдебна практика или при установимо противоречиво тълкуване в казуална съдебна практика по същия . Такъв процесуален въпрос, извън конкретната преценка за правилността на съдопроизводствените действия на съда , касаторът не е посочил, като се отчете и че същият би следвало да е ограничен до предмета на наведените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила , т.е. до твърдените като нарушени конкретни процесуални норми .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 218 / 13.02.2012 год., постановено по т.д.№ 3258 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :