О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 07.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4443 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Р. И. Б. чрез адвокат Л. В. от АК-София срещу решение № 3796 от 12.06.2018 г. по в.гр.д. № 16258/2017 г. на Софийски градски съд, с което частично се отменя решение от 24.10.2017 г. по гр.д. № 25051/2017 г. на Софийски районен съд и се отхвърля предявения иск срещу Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за причинените на касатора неимуществени вреди над сумата от 1000 лева със законната лихва от 24.04.2017 г. до изплащането й.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска отмяната му в отхвърлителната част и присъждане на направените разноски. В изложение към жалбата се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по обуславящия изхода на делото въпрос: Какъв е справедливият размер на заместващото обезщетение за евентуално причинената емоционална и психическа травма? Изложени са съображения, че поставеният правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика формирана с ППВС № 4/64 г., ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК и решение 480/23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г. на ВКС, IV г.о.
От Прокуратурата на Република България не е подаден отговор.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че срещу Р. И. Б. е образувано ДП № 5316/2010 г., по което е привлечен като обвиняем с постановление от 15.12.2010 г. на прокурор от СРП за престъпление по чл.270, ал.1 НК, предявено му на 02.08.2011 г., след като е бил обявен за общодържавно издирване. На 17.08.2011 г. от прокуратурата е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на основание чл.78а НК и с решение по НАХД № 15594/2011 г. на СРС, 102 състав, Р. И. Б. е оправдан по повдигнатото обвинение. Решението на съда е влязло в сила на 09.05.2012 г. При тези релевантни за спора обстоятелства – продължителността на наказателното преследване, вида и тежестта на обвиненията, степента на въздействие върху физическото и емоционално състояние на обвиненото лице, както и липсата на неблагоприятни последици за пострадалия извън обичайните, въззивният съд приема, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 1000 лева.
При проверката за допустимост на подадената касационна жалба, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради следните съображения: Поставеният въпрос за справедливия размер на заместващото обезщетение за причинените неимуществени вреди обуславя изхода на делото и формира крайните изводи на съда по иска за неимуществени вреди, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВС и ВКС. С цитираното от касатора Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд се приема, че понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат не само продължителността на наказателното производство и тежестта на обвиненията, но също степента и начина на увреждане, обстоятелствата, при които е причинено, както и последиците в здравословното състояние, вкл. моралните болки и страдания на пострадалия. Въпросът за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са доразвити в съдебната практика на ВКС, между които и посоченото решение 480/23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г. на ВКС, IV г.о., в което се приема, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди могат да послужат стандарта на живот, икономическото развитие и средностатистическите показатели към датата на увреждането, но съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за подобно увреждане, а следва да установи дали са причинени вреди над обичайните като интензитет и вид, както и успешно ли е проведено пълно и главно доказване от ищеца, за да присъди обезщетение. В съответствие с тази задължителна за съдилищата практика е разрешен поставения от касатора въпрос в обжалваното решение на въззивния съд, който приема, че воденото наказателно производство не се е отразило в значителна степен върху ищеца, тъй като липсват доказателства за драстична промяна в социалния му живот и възможността да упражнява професията си, включително да пътува в чужбина, поради което той не е търпял морални вреди по-големи от обичайните при подобни случаи. Тези изводи са в съответствие с разясненията в ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, според което при доказана причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди се дължи обезщетение за неимуществени вреди, което се определя глобално по справедливост според чл.52 ЗЗД. В случая, обвиненият е оправдан с влязло в сила решение на наказателния съд, а въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на причинно-следствената връзка между незаконното обвинение и причинените вреди, съобразявайки установената съдебна практика на ВКС да отчете всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението – продължителността на наказателното преследване, реално изживените страдания и безпокойства, както и отражението върху социалния живот на пострадалия. Тези доказателства са преценявани по вътрешно убеждение, което в настоящото производство по реда чл.288 ГПК, касационната инстанция не може да проверява за необоснованост /чл.281, т.3 ГПК/. Съдът е уважил частично претенцията за обезщетение на неимуществени вреди, като е отчел, че присъденият размер не следва да надвишава реално претърпените вреди и в този смисъл, въпросът за справедливия размер на заместващото обезщетение за евентуално причинената емоционална и психическа травма не е решен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика в т.ІІ на ППВС № 4/1968 г., в което се приема, че критерият за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай, когато се ангажира отговорността на държавата.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3796 от 12.06.2018 г. по в.гр.д. № 16258/2017 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.