О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 23.02.2010
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на десети февруари, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.1714 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СОУ “Х”, с. К., обл. гр. Б., подадена от адв. Г. Б. срещу въззивно решение № 342 от 26.06.2009 год. по гр.д. № 420/2009 год. на Б. окръжен съд, с което е отменено решението на Г. районен съд от 12.03.2009 г. по гр.д. № 553/2008 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от Л. А. М. срещу училището искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като е отменена като незаконна заповед за уволнение № 23 от 7.07.2008 г., М. е възстановена на заеманата преди уволнение длъжност “учител по математика” и е присъдено обезщетение в размер на 3244.14 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, в противоречие с практиката на ВКС, и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба- Л. А. М. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да отмени решението на първата инстанция и уважи исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ на М. въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал да е упражнил законно правото си на уволнение – че е извършил подбор съобразно изискванията на чл.329, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото провоотношение по чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ. Приел е, че е предприето съкращаване на щата в училището, при което е била премахната една от съществуващите четири бройки за длъжността на ищцата- “учител по математика”, в който случай подборът е задължителен.
В изложението за допускане на касационно обжалване поставеният материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл и който е от значение за изхода на делото е: при уволнение поради съкращаване в щата, когато то засяга една или повече еднородни длъжности задължително ли е спазването на нормата на чл.329 КТ, както и следва ли да се доказва извършването на подбор от работодателя. Твърди се, че тези въпроси са решени в обжалваното решение в противоречие с даденото разрешение в приложените решения, както и че те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложното поле на тази хипотеза обхваща случаите когато е налице противоречие между разрешението на правния въпрос дадено в обжалваното въззивно решение и в приложените решения.
С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното делото, но същият не е разрешен в противоречие с представената практика. Решаващите изводи на въззивния съд, за да приеме заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение за незаконосъобразна са, че съкращаването в щата не засяга една длъжност, а няколко еднотипни длъжности, в който случай правото на подбор се превръща в задължение за работодателя. В конкретния случай работодателят не е изпълнил задължението си да извърши подбор по критериите на чл.329 КТ, поради което заповедта за уволнение на М. е незаконна.
В приложеното решение № 326 от 18.03.2003 г. по гр.д. № 1243/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че подборът е законосъобразен, тъй като показателите по които е извършен отговарят на критериите по чл.329, ал.1 КТ- квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. С решение № 158 от 10.04.1995 г. по гр.д. № 1301/1994 г. ІІІ г. е прието, че при частична ликвидация, при която се закрива цялото звено, което налага освобождаване от работа на всички работници и служители в това звено, подборът е право, а не задължение за работодателя.
В конкретния случай въпросът за законността на уволнението, от гледна точка на спазване нормата на чл.329, ал.1 КТ при съкращаването в щата, когато то засяга еднотипни длъжности не е разрешен от възивния съд в противоречие с приложените решения. Второто решение е неотносимо към поставения въпрос, тъй като в него не е решен поставения въпрос. Разрешението дадено в първото решение не влиза в противоречие с решението на поставения въпрос в обжалваното въззивно решение, с което е прието, че когато се съкращават няколко еднотипни длъжности, както е в конкретния случай подборът е задължителен.
Въпросът за съдебния контрол върху законността на уволнението, от гледна точка на спазване нормата на чл.329, ал.1 КТ при съкращаването в щата на няколко еднотипни длъжности не е разрешен в противоречие с даденото в решение № 1* от 20.02.2003 г. по гр.д. № 2284/2001 г. на ВКС, ІІІ г.о. разрешение. В цитираното решение е прието че при съкращаване на единствена щатна длъжност подборът не е задължение, а право на работодателя и решението за неговото упражняване или не, като въпрос на целесъобразност е предоставено на едноличната преценка на работодателя, която не подлежи на съдебен контрол.
Не са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване-решен от въззивния съд правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, тъй като е създадена еднообразна и непротиворечива практика установяваща, че когато съкращаването в щата засяга повече от една идентични или сходни длъжности, правото на подбор се превръща в задължение за работодателя и изпълнението му е предпоставка за законност на извършеното уволнението. Предмет на съдебен контрол е само законността на извършеното уволнение. От значение за развитие на правото ще бъде когато въпросът е свързан с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правната норма, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящия случай. Разпоредбата на чл.329 КТ е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 342 от 26.06.2009 год. по гр.д. № 420/2009 год. на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :