О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
гр.София, 12.03.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 245 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. Й. , Е. А. Й. и Й. А. Б. срещу решение № 631 от 20.10.2008 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 957 от 2007 г., с което е оставено в сила решение от 04.07.2007 г. по гр.д. № 201 от 20006 г. на С. районен съд за отхвърляне на предявения от касаторките срещу Х. И. К. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ответника, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на касаторките А. А. Й. е бил собственик на следния земеделски имот: нива с площ от 3 дка, находяща се в м.”Р” в землището на с. Д., общ. Самоков при граници: Димитър Г. К. , К. М. Д. , Н. П. К. и мера-пасище.
Касаторите твърдят, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касацинно обжалване сочат чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Според тях, в противоречие с практиката на ВКС бил решен същественият за делото материалноправен въпрос за основателността на предявения установителен иск за собственост при безспорно установено по делото нарушаване на правото им на собственост от страна на ответника. Като практика на ВКС са приложили решения № 122 от 17.03.2006 г. по гр.д. № 2* от 2004 г. на ВКС, IVА г.о., № 435 от 15.07.2005 г. по гр.д. № 2* от 2003 г. на ВКС, IV г.о. и № 121 от 17.03.2006 г. по гр.д. № 787 от 2005 г. на ВКС, I г.о.
Ответникът Х. И. К. не взема становище по жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, съставът на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение констатира следното: Съгласно на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
В случая, съществените въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, е дали наследодателят на ищците А е бил собственик на процесната нива към датата на внасянето й в ТКЗС и дали между страните съществува спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за тази нива. Прието е, че ищците не са доказали наследодателят им да е придобил правото на собственост върху тази нива на някое от посочените в закона оригинерни или деривативни основания за придобиване на право на собственост. Обосновано е прието също така, че по делото не е установено да съществува спор за материално право между страните за процесната нива в м.”Р”, но не защото А. Й. не е заявил пред ПК С. такъв земеделски имот за възстановяване и не защото не е била установена идентичността между претендирания от ищците и възстановен на ответника имот, а защото с влязло в сила решение на ПК С. № 688 от 25.08.1993 г. на наследодателя на ищците А е отказано възстановяването на тази нива поради това, че тя не фигурира в основната данъчна книга /емлячен регистър, воден от 1949 г. до 1957 г./ като негова собственост и този отказ не е бил обжалван /в този смисъл стр.2 от решението на ПК С. , намиращо се на стр.36 от делото на Софийския окръжен съд/.
Произнасянето на СОС в горепосоченото решение не противоречи на приложените от касаторите решения на ВКС. В решение № 122 от 17.03.2006 г. по гр.д. № 2* от 2004 г. на ВКС, IVА г.о. е прието, че в производството по ревандикационен иск, основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят им не е бил собственик на имота към момента на внасянето му в ТКЗС, ако самият той не заявява такива права към същия момент. В случая, ответникът Х. И. К. е заявил права върху спорния имот към момента на внасянето му в ТКЗС още с подаването на заявлението до ПК- С. за възстановяване на собствеността на този имот. Освен това, в настоящия казус отхвърлянето на иска на ищците е пряк резултат не от оспорването на този иск от страна на ответника, а от обстоятелството, че въпреки че е било в тяхна доказателствена тежест, ищците не са доказали правото на собственост на техния наследодател върху процесния земеделски имот към момента на внасяне на този имот в ТКЗС.
Второто посочено от касаторите решение № 435 от 15.07.2005 г. по гр.д. № 2* от 2003 г. на ВКС, IV г.о. касае случай на уважаване на иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ след влизане в сила на плана за земеразделяне на имотите в съответното землище, в който случай собствениците се обезщетяват с друга равностойна земеделска земя или с поименни компенсаторни бонове. В настоящия случай не е предявен иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, а иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, поради което това решение на ВКС не е относимо към настоящия казус.
В третото представено решение № 121 от 17.03.2006 г. по гр.д. № 787 от 2005 г. на ВКС, I г.о. е прието, че след като с решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ са признати различен обем права на страните по делото, презумпцията по чл.30, ал.2 от ЗС за равенство на дяловете на съсобствениците не намира приложение. Решението разглежда случай на спор между наследниците на двама съсобственици на имот за обема на наследствените им права върху този имот и също няма отношение към конкретния казус, при който ищците и ответника К не са наследници на едно и също лице или наследници на двама съсобственици на един имот, а са наследници на собственици на два съседни имота.
Предвид на изложеното по-горе не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 631 от 20.10.2008 г. на Софийския окръжен съд по гр.д. № 957 от 2007 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.