ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 193
гр. София, 01.10.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2079 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение от 07.02.2019 г. по касационна жалба на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение относно отхвърлената част от предявения срещу ответника С. Г. иск за вземания по договор за банков кредит.
Постъпила е молба от адв. М. С., представител на ответника, с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ищецът оспорва молбата с възражение за недопустимост поради липсата на списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното.
Молбата е допустима, като повдигнатите от ищеца възражения в тази насока са неоснователни.
Подалият молбата адвокат е назначен за процесуален представител на ответника от първоинстанционния съд на основание чл. 47, ал. 6 ГПК поради установеното в хода на първоинстанционното производство обстоятелство, че ответникът не живее на регистрирания си адрес (постоянен и настоящ).
Този вид представителство съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката се дължи възнаграждение независимо от изхода на делото. Поради това отговорността за възнаграждението на назначения особен представител е различна от отговорността за разноски (като материално правоотношение между страните по спора), която се реализира с оглед крайния резултат и при условията по чл. 78 ГПК (ТР № 6/2012, ВКС-ОСГТК, т. 6).
С оглед установената задължителна практика без значение за допустимостта на молбата е липсата на списък по чл. 80 ГПК, чието представяне е условие за допустимост само на молбата на страната за изменение на крайния съдебен акт в частта за разноските по реда на чл 248 ГПК, поради което заявеното възражение в този смисъл е неоснователно.
По същество молбата е основателна. Както е посочено по-горе съгласно цитираното тълкувателно решение назначеният особен представител има право на възнаграждение независимо от изхода на спора. В разглеждания случай съобразно обжалваемия интерес в касационното производство в размер на 41450.19 лв. и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. вр. чл. 9, ал. 3 от същата (съобразно изричното уточнение в молбата на представителя) следва да се присъди възнаграждение в размер на 1330.13 лв.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Осъжда „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. „Московска“ № 19, да заплати на адв. М. Г. С., [населено място], [улица], офис 6, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК възнаграждение в размер на 1330.13 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: