2
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по ч.гр.д.№ 144 от 2012 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
гр.София, 10.04. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д. № 144 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Р. П. срещу определение № 356 от 07.10.2011 г. по гр.д.№ 460 от 2011 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о., с което е върната като недопустима подадената от С. П. касационна жалба вх.№ 11652 от 15.12.2010 г. срещу решение № 520 от 03.11.2010 г. по в.гр.д.№ 776 от 2010 г. на Русенския окръжен съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен.
Ответниците по частната жалба Л. Д. И. и Т. Д. Н. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е допустима: подадена от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалвания съдебен акт на 12.10.2011 г., а частната жалба е подадена по пощата на 18.10.2011 г./ и срещу акт на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК и чл.286, ал.2 от ГПК подлежи на обжалване.
Разгледана по същество, тази частна жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено поради следното: Касационната жалба е подадена на 15.12.2010 г. Тоест, касационното производство е образувано преди влизане в сила на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.100 от 21.12.2010 г. Поради това и на основание пар.25 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.100 от 2010 г., за тази касационна жалба важат правилата за касационно обжалване, предвидени в редакцията на ГПК преди изменението на закона с ДВ бр.100 от 2010 г. А съгласно чл.280, ал.2 от ГПК в горепосочената редакция не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. По дела с предмет недвижим имот обжалваемият интерес се съизмерява с данъчната оценка на имота. Видно от представените към исковата молба удостоверения за данъчна оценка от 16.02.2007 г. всеки един от претендираните по делото имоти е с данъчна оценка под 1000 лв. /имот с пл.№ 070025 по плана на землището на [населено място] е с данъчна оценка 255,20 лв., имот с пл.№ 055004 е с данъчна оценка 362,40 лв., а имот с пл.№ 049007 е с данъчна оценка 741,50 лв./. Касае се за обективно съединяване на искове за три отделни имота, при което цената на иска и съответно обжалваемият интерес се преценяват поотделно за всеки един от предявените искове.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 356 от 07.10.2011 г. по гр.д.№ 460 от 2011 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.