2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№193
[населено място], 11.11.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 5850 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 3034 от 29.04.2014г. по гр.д. № 1028/2001г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав, с което е отменено частично решение от 13.12.2000г. по гр.д. № 9363/1998г. на Софийски районен съд, 48 състав и вместо това е постановено следното: 1/ признато е за установено по отношение на Р. И. Ф. /лично и като наследник на М. А. Ф., починал в хода на делото/, И. М. Ф. и А. М. М. /двамата също наследници на М.А. Ф./, че О. Д. М., като заветник на починалия в хода на делото ищец А. Б. Т., е собственик на две стаи и тоалетна, представляващи лекарски кабинет на втория етаж в сградата на [улица] [населено място], които помещения са означени на скица №1 към заключението на вещото лице, като са осъдени ответниците да предадат владението върху описаните помещения; 2/ признато е за установено по отношение на Р. И. Ф., И. М. Ф. и А. М. М., че О. Д. М., А.-М. К. П. и П. Г. П., като заветници на починалия ищец А. Б. Т., са собственици на тавански помещения № 1, 3, 4 и 5 съгласно скица №2 към заключението на вещото лице и на мазета № 1, 2 и 3 по скица № 3 на вещото лице и са осъдени ответниците да предадат владението върху посочените помещения; 3/ осъдени са Р. И. Ф., И. М. Ф. и А. М. М. да заплатят на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, на основание чл. 59 ЗЗД сумата 1977,12 лв./съгласно допуснато увеличение на иска пред въззивната инстанция/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на двете стаи и тоалетна, представляващи лекарски кабинет, на таванските помещения №№ 1, 3, 4 и 5 и на мазетата №№ 1, 2 и 3 за периода от 01.04.1997г. /в решението е посочена 2008г., но се касае за допусната очевидна фактическа грешка/ до 31.10.1998г .
Касационната жалба е подадена от ответниците Р. Ф. и А. М. чрез пълномощника адв. Т.. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът О. Д. М. е представил писмен отговор, в който поддържа, че не са налице предпоставки за допускане до касация.
Ответниците А.-М. К. П. и П. Г. П. намират касационната жалба за основателна.
Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на финансите, не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение при извършената проверка на допустимостта на касационната жалба я намира за процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК от касационно обжалване са изключени въззивните решения постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. Исковата молба, с която е образуван настоящия спор, е подадена на 15.12.1998г. и в нея е посочена цена на иска по чл. 108 ЗС 3 496 925лв./неденоминирани/ и на иска по чл. 59 ЗЗД 950 000 /неденоминирани/. Приложената на л.3 от делото данъчна оценка е 13987 700лв. /неденоминирани/. Въпросът за цената на иска не е повдиган в срока по чл. 56, ал.1 ГПК/отм./. Цената на иска по чл. 59 ЗЗД е увеличена пред въззивната инстанция на 1977,12лв. При тези обстоятелства следва да се приеме, че цената на иска по чл. 108 ЗС, определена към момента на завеждане на делото, е 3 497лв. деноминирани, а на иска по чл. 59 ЗЗД предвид извършеното увеличение е 1977,12лв. Тъй като и двете суми не надвишават 5000лв., то обжалването на решението на въззивния съд пред касационната инстанция е недопустимо на основание чл. 280, ал.2 ГПК. Поради изложеното при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне подадената касационна жалба на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК и да прекрати образуваното касационно производство.
В полза на ответника по жалбата О. М. следва да бъдат присъдени направените от него разноски по касационната жалба в размер на 500 лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 78 199/24.06.2014г. подадена от Р. И. Ф. и А. М. М. срещу решение №3034 от 29.04.2014г. по гр.д. № 1028/2001г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5850 по описа за 2014г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
ОСЪЖДА Р. И. Ф. и А. М. М., двете от [населено място], [улица], да заплатят на О. Д. М. от [населено място], [улица] сумата 500 /петстотин/ лева разноски по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: