Определение на ВКС – ГК, III г.о. 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
гр. София, 11.05. 2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Д. гр. д. № 1690/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2127 от 15.03.2016 г. на М. Д. Д. от [населено място] срещу определение № 92 от 19.02.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 70/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, с което е оставена без разглеждане частната му жалба вх. № 7797/16.03.2015 г., подадена по пощата на дата 13.03.2015 г. против определение № 414 от 11.02.2015 г., постановено по гр.д. № 3336/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ГО – I гр. състав, с което е оставена без уважение молбата му на основание чл. 253 ГПК за отмяна или изменение на разпореждане № 3534 от 19.12.2014 г., в частта му, с която е указано на ищеца да заплати по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от 100 лева, представляваща дължимата за производството държавна такса, както и е прекратено производството по в.ч.гр.д. № 70/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения, изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивния съд е оставил без разглеждане подадената частна жалба против първоинстанционно определение, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за отмяна или изменение на основание чл. 253 ГПК на разпореждане № 3534 от 19.12.2014 г., в частта му, с която е указано на ищеца да заплати по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от 100 лева, представляваща дължимата за производството държавна такса. Изложени са съображения, че обжалваното определение съставлява отказ от страна на съда при условията на чл. 253 ГПК да отмени или измени разпореждането си за оставяне на исковата молба без движение до отстраняване на нередовност във връзка със заплащане на дължимата държавна такса, поради което е от категорията на необжалваемите съдебни актове и правилността му се проверява при постановяване на приключващия производството съдебен акт при обжалването му.
Определението е правилно.
В. съд е съобразил разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, съгласно която на обжалване с частна жалба подлежат определенията на съда, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично предвидени в закона. Според разпоредбата на чл. 253 ГПК определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Тези определения по правило са необжалваеми, доколкото законът допуска тяхната „оттегляемост”, като определението, с което съдът уважава или отказва да „оттегли” постановено определение от категорията на чл. 253 ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като то е от тези съдебни актове, които не преграждат пътя за съдебна защита и не нарушава правата на страната. В случая с обжалваното определение правилно е оставена без разглеждане подадена частна жалба срещу отказ за изменение или отмяна на разпореждане за оставяне без движение на искова молба, тъй като то не попада в категорията на обжалваемите съдебни актове, с които се прегражда по-нататъшното движение на делото, или чиято обжалваемост е изрично посочена в закона. Това определение не подлежи на самостоятелен съдебен контрол пред по-горна инстанция, като неговата правилност ще бъде предмет на проверка при евентуално обжалване на акта, с който се връща исковата молба, поради неизпълнение на дадени указания, които страната счита за незаконосъобразни. Следователно, с това определение не се решава спор по същество и не се слага край на делото, поради което правилно подадената срещу него частна жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Като е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил законосъобразно определение.
Релевираните в частната жалба оплаквания във връзка с наличие на молба за изменение на исковата претенция, чрез намаляване нейния размер и нарушение на правилата на родова подсъдност, не обосновават наличието на обжалваем съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол. В случай, че съдът е определил погрешно размера на дължимата държавна такса, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 74 ГПК, съгласно която при намаление на искането внесената такса се връща, а при увеличение – таксата върху разликата се довнася, тъй като недължимо внесени държавни такси подлежат на връщане.
Предвид изложеното, подадената частна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно и в съответствие със закона, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 92 от 19.02.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 70/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 7797/16.03.2015 г., подадена от М. Д. Д. от [населено място] против определение № 414 от 11.02.2015 г., постановено по гр.д. № 3336/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ГО – I гр. състав, с което е оставена без уважение молбата му за отмяна или изменение на разпореждане № 3534 от 19.12.2014 г., в частта му, с която е указано на ищеца Д. да заплати по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от 100 лева, представляваща дължимата за производството държавна такса, както и е прекратено производството по в.ч.гр.д. № 70/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: