О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София, 14.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1020 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. В. М. против решение № 186 от 29.04.2011г. по гр.д.№ 235/2011г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 846 от 29.10.2010г. на РС [населено място]. С последното е извършена съдебна делба на допуснатите до делба четири земеделски имота: нива от 3,500 дка. в м. “Кутела”, овощна градина от 9,300 дка в м. “Мерата, нива от -7,985 дка в м. “К., трите в землището на [населено място] [община] и нива от 3,185 дка в м. “Б.” в м. “М. конаре” [община] между съделителите Ф. В. П., Й. В. В., М. В. М. – преки наследници на общия наследодател и Л. С. М. и Е. С. В. – последните две наследници на четвъртия син С. В. М.. С потвърденото решение делбата е извършена по чл. 353 от ГПК, като на Ф. П. са дадени двата цели имота не подлежащи на разделяне от 5,500 дка и от 3,185 дка., на Й. В. и М. М. е разпределена овощната градина, като всеки получава имот с площ 4,650 дка. На непреките наследници е разпределена разделената нива в м. “К.”, като Л. М. получава нива с площ 3,993 дка, а Е. В. получава нива с площ 3,932 дка.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 69, ал.2 от ГПК, защото делбата следвало да се извърши по колена, а не чрез предоставяне дял на всеки съделител, за допуснати процесуални нарушения, тъй като не е отложено делото въпреки представения болничен лист пред въззивната инстанция и не произнасяне по искането за допускане на съдебно техническа експертиза относно поделяемостта и оценката на имотите от въззивния съд, и за необоснованост относно избрания вариант на разпределение.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани два материално правни и два процесуални въпроса и се твърди противоречие със задължителната съдебна практика по тях, противоречива съдебна практика по отменения ГПК или липса на практика – основания по чл. 280, ал.1 т. 1-3 от ГПК.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Въззивният съд отказал да отложи съдебното заседание пред нето въпреки представения болничен лист от пълномощника на касатора поради това, че не е представено медицинско удостоверение за невъзможност за явяване пред съд. Решението на РС, с което допуснатите до делба имоти са разпределени на всички съделители съобразно правата им е потвърдено като спазващо принципа на чл. 69, ал.1 от ЗН и удовлетворяващо целта на делбата – всеки съделител да получи реален дял и да се прекрати съсобствеността.
По първия поставен въпрос 1 следва ли въззивният съд да отложи съдебното заседание на основание чл. 142, ал.2 от ГПК, ако пълномощникът представи болничен лист, а страната, която представлява отсъства от страната и не е посочила адрес в страната.. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 322 от 28.04.2010г. по гр.д.№ 99/2010г. на ІV гр.о., постановено по чл. 290 от ГПК, поради което е посочено основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, но алтернативно се сочи и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК с оглед приложението, или не на чл. 40 от ГПК в посочената хипотеза.
По този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. Съдът е отказал да отложи делото тъй като заедно с болничния лист, представен от пълномощника на касатора, установяващ заболяване и отпуск поради болест, включващ и деня на заседанието, не е представено „Медицинско удостоверение“ по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт, съгласно изричното изискване на чл. 18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза /ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г., изм., бр. 5 от 14.01.2011 г., в сила от 14.01.2011 г., бр. 41 от 31.05.2011 г./. Приложена е императивна правна норма, поради което няма основание за тълкуване на чл.142, ал.2 от ГПК, а от съдържанието на представеното решение не може да се установи дали е бил спазен чл. 18, ал.2 от отменената Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. Отделно от това, молбата е съдържала алтернативно и искане за даване ход на делото и доказателствените искания са вписани в нея. Предвид изложеното, съдът намира, че първия поставен въпрос макар да е свързан с процедирането на съда не е предопределил крайния изход от спора и не обосновава общото основание за допускане до касация.
Формулирани са два процесуални въпроса: Кога и при какви условия съдът е длъжен да допусне извършването на нова, или на допълнителна СТЕ за разделянето на земеделски имоти, съгласно чл. 72 от ЗН, чл. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 69, ал.2 от ЗН и следва ли въззивната инстанция в изпълнение на задълженията по чл. 7, ал.1 и чл. 10 от ГПК служебно да назначи нова, или допълнителна СТЕ за поделяемост на всеки от допуснатите до делба имоти така, че всяко коляно от наследниците да получи реален дял от всеки от допуснатите имоти и кога недопускането съставлява съществено процесуално нарушение. По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС по отменения ГПК – Р № 224//02.07.2010г.по гр.д.№ 177/2010г.на ІІ гр.о. Р № 466 от 27.05.2010г. по гр.д.№ 1297/2009г. на І гр.о. С цитираните решения се приема, че въззивната инстанция може да събира нови доказателства ако страната обоснове невъзможността те да са били събрани пред първата инстанция, че за въззивната инстанция съществува задължение за поправяне на процесуалните нарушения, извършени от първата инстанция, включително и тези за изясняване на спора и подлежащите на доказване факти още в доклада по делото.
Искът за делба е предявен при действието на новия ГПК и се разглежда от РС и от възивната инстанция по този ред. Касаторът е поискал допулнителна експертиза за обособяване на четири дяла пред РС, но това искане е оставено без уважение предвид възможността да се образуват самостоятелни дялове за всеки от съделителите и да се ликвидира съсобствеността. Въззивният съд е отказал назначаването на нова тройна СТЕ по същите съображения. Предвид отговора, който въззивния съд е дал на третия поставен въпрос, касаещ способа, по който следва да се извърши делбата, не е имало нарушения на РС, които въззивната инстанция да поправи.
Последния процесуален въпрос е как съдът следва да разпредели допуснатите до делба имоти когато има възможност всеки съделител да получи реален дял и делбата да бъде извършена по колена. До колкото този въпрос касае способа, по който следва да се извърши делбата, а и необходимите доказателства, той е относим към спора. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 493/18.06.2010г. по гр.д.№ 3861/2008г. ІІІ гр.о. Р № 565/ 04.06.2009г. по гр.д.№ 2090/2009г. на І гр.о. Р № 604/18.10.2002г. по гр.д.№ 235/2001г. І гр.о. Р № 380 от 29.07.1988г. по гр.д.№ 292/1988г. І гр.о., Р № 177 от 19.05.1991г. по гр.д.№ 1455/1990г. на І гр.о. С тези решения съдът е приемал, че делбата следва да се извърши по колена щом няма възможност да се прекрати напълно съсобствеността чрез предоставяне на имоти на всеки съделител, или съобразно начина на групирането им. Това разрешение удовлетворява напълно целите на делбата – да се прекрати съсобствеността и законовото изискване да не се раздробяват имотите под допустимите от закона размери според предназначението им. По този въпрос не се констатира противоречие на въззивното решение със цитираната задължителна практика, защото допуснатите до делба имоти могат да се разпределят по начин, че всеки съделител да получи реален дял според квотата си от съсобствеността, при което не е оправдано с оглед целите на делбата тя да се извършва по колена, като част от имотите останал съсобствени. Сумите, дължими за уравнение са незначителни. Затова не е имало основание за допускане на СТЕ за изготвяне на друг вариант за обособяване на четири дяла от допуснатите до делба имоти при налична възможност за поделянето им на пет дяла, колкото са съделителите.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 186 от 29.04.2011г. по гр.д.№ 235/2011г. на Пазарджишки окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. В. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: