О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
[населено място], 14.03.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 2904/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на М. В. И. от [населено място] срещу решение №563 от 25.03.2013г., постановено по в.гр.дело №3408/2012г. на Софийския апелативен съд. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно, поради противоречие с материалния закон. Позовава се на критериите за селекция на касационните жалби по чл.280,ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] излага съображения за оставяне на жалбата без уважение.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу валидно решение на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение, след отмяна на решение на СГС, постановено по гр.дело №8836/2010г. е отхвърлен предявения от касатора М. И. срещу ответника [фирма] иск с правно основание чл.82 ЗЗД за сумата от 60 242лв., представляваща обезщетение за вреди за времето от 29.01.2008г. до 22.12.2008г. от неизпълнение на договор от 28.07.2005г. Неизпълнението на договора от ответника се изразява в просрочие във времево отношение предаването на ап.2,вх.А, ет.2, намиращ се в[жк], [населено място]. Причинената вреда представлява пропусната полза за ищеца от невъзможността да получава доходи чрез отдаване на апартамента под наем, считано от датата на която е изтекъл срока за предаване на обекта до датата на която е получено разрешителното за ползване. САС е приел за доказано твърдението на ищеца за неточно изпълнение на договора от ответника, но го е отхвърлил защото ищецът не е доказал да съществува сигурност за увеличение на имуществото му. Към датата на постановяване на решението е прието ТР №3/2012г. на ОСГТК на ВКС, чиито постановки САС е възпроизвел в постановения от него съдебен акт.
Касаторът формулира въпрос съществува ли сигурност за увеличение на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага, при положение, че е установено при конкретни пазарни условия в периода на забавата, че е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му. Като допълнителен критерий касаторът се позовава на ТР №3/2012г. на ОСГТК на ВКС, като поддържа, че е доказал, че при конкретни пазарни условия е съществувала реална възможност за отдаване на жилището под наем.
Въпросът не е коректно поставен, доколкото САС, като се е произнесъл, че трябва да съществува сигурност за увеличение на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага, а трябва да бъде доказана, в случая тя не е доказана от ищеца. Решението не противоречи на ТР №3/2012г. на ОСГТК на ВКС, обратното въззивният съд се е съобразил изцяло с ТР. Според постановките на цитираното ТР при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи , произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличение на имуществото, която сигурност не се предполага. Тежестта на доказване на сигурността на увеличение на имуществото е на ищеца по делото, който претендира вреди от неизпълнението. Освен фактите, относими към основанието на претенцията – пропускане на твърдяната полза, предвидимост на същата към момента на пораждане на задължението, респ. недобросъвестност на длъжника и причинна връзка между пропуснатата полза и виновното неизпълнение на длъжника, на доказване от страна на кредитора подлежи и размерът на пропуснатата полза, като се съобрази, че по отношение на размера изискването за предвидимост не се отнася. В случая искът е отхвърлен защото съдът е приел, че ищецът не е доказал, че между него и трети лица са съществували правоотношения по повод ползването на процесния апартамент, които правоотношения са били осуетени именно в резултат на забавата на длъжника или че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем. Доказването на пазарния размер на наема при съобразяване на местоположението на апартамента, комуникации, начина на изпълнението му и др. не е достатъчно за уважаване на иска, след като ищецът не доказва сигурност за увеличение на имуществото си, тъй като тя не се предполага.
С оглед на изхода от обжалването на ответника се присъждат договорените и заплатени разноски от 600 лв. с договора от 3.07.2013г.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззимното решение до касационно обжалване.
Водим от горното съставът на Върховният касационен съд, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №563 от 25.03.2013г., постановено по в.гр.д. № 3408/2012г. на Софийския апелативен съд, VІІ състав.
ОСЪЖДА М. В. И. от [населено място] да заплати на [фирма] – София разноски 600 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: